Не, не трябва да се пише за това.
Нека жив човек да не узнае
как лежи омразният товар -
дрехите - на пода в твойта стая.

Как избухва в яростен акорд
на телата трескавият шепот.
Срива се светът като декор
и - сърцето ми е в твойта шепа.

После, сякаш не в легло, а в степ
истински и древен е покоят.
И не дишам въздуха, а теб.
И ми се умира. Твоя.