"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме."

"Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя... и които притежават толкова много "обикновени" хора."

"Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия."

"Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се сравнява с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някой, който е различен от теб, който дори е от съвсем друга култура от твоята, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него. Виждам романите си като арена, на която много различни гледни точки – културни, социални и политически, - се размесват. Никой не знае за другите култури достатъчно."

"Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто същество в себе си и света, който го прави това, което е. Когато говоря за писане, първото нещо, което ми идва на ум не е роман, стихотворение или литературна традиция, а човек, който се затваря в една стая, сяда на масата и сам поглежда вътре в себе си. Сред сенките изгражда един нов свят с думи."

"За да станеш писател, не са достатъчни само търпението и усърдната работа: трябва първо да почувстваме нужда да избягаме от тълпите, компаниите, нещата от обикновеното ежедневие и да се затворим в стаята. Желаем търпение и надежда, така че да можем да създадем един дълбок свят в писането си. Но желанието да се затворим в някаква стая е това, което ни подтиква към действие. Началната точка за истинската литература е човек, които се изолира в стаята си със своите книги."

Ферит Орхан Памук (р. на 7 юни 1952 г.) е турски писател, носител на Нобеловата награда за литература за 2006 г. На български са издадени книгите му (към 2019 г. „Джевдет бей и неговите синове“, „Бялата крепост“, „Черна книга“, „Нов живот“, „Името ми е Червен“, „Други цветове“, „Сняг“, „Истанбул“, „Музей на невинността“, „Наивният и сантименталният писател“, „Аз съм дърво“, „Странности в главата ми“