Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."

"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността."

"Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде където е съвсем сам, сам с небето и природата.Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа. Докато тя съществува, а нея винаги ще я има, при каквито и да е обстоятелства, сигурна съм в това, тя ще е утеха за всеки нещастен. И аз вярвам твърдо, че при мъка природата може да донесе голямо облекчение."

"Няма да се плаша от истината, защото колкото по-дълго я крием, толкова по-трудно ни е после да я чуем."

"Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти."

"Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро."

"Ние всички живеем с една цел – да бъде щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви."


Части от дневника на Ане Франк

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

"Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си."

"Никой никога не е ставал беден като дарява."

"Не се плаша от нищо, освен от собствените си недостатъци."

"Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му."

"Дали някой родител някога е успял да задоволи напълно децата си?"

"Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като на опасно приключение, което е романтично и интересно. Гледам на всяко лишение като на нещо забавно за описване в дневника ми. Решила съм да живея различно от другите момичета, а и по-късно да не съм като обикновените домакини. Това наше укриване е добро начало на един интересен живот и затова в най-опасните моменти се смея на комичното в тях.
Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост и издръжливост. Всеки ден чувствувам как се развива вътрешният ми живот, как освобождението приближава, колко са добри хората около мен, колко интересно е нашето преживяване! Защо тогава да бъда отчаяна?"

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5949