Неделя или Кириакия или Неделя-Кириакия е светица и великомъченица, сред най-тачените от българите светци.

По време на царуването на Асеневци (12 – 13 в.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. Евтимий, патриарх Търновски, написва „Похвала на светата великомъченица Неделя“.

Според преданията, описани и от патриарх Евтимий, Неделя е родена в Мала Азия като дългоочаквано дете, дошло в отговор на молитвите на родителите ѝ Доротей и Евсевия. Още в ранно детство е възпитана в Христовите истини.

Съвсем млада решава да посвети живота си на Бог. Това е времето на император Диоклетиан, на гонения и жестока разправа с християните – преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или насила карани да се отрекат от вярата си. Неделя е хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на нейните рани, както и нейният отказ да се поклони на езическите идоли карат властите да я осъдят на смърт.

На нейното лобно място след молитва Неделя предава духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289). Починала на 22 години, както пише патриарх Евтимий,

“Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата ѝ Господна беше удовлетворена, чистота – доволно голяма, подвизите достатъчни...”



В центъра на София се намира църквата "Св. Неделя", която е катедрала на Софийската митрополия.

Св. Неделя е изключително тачена по нашите земи. На нея е посветена хороводната песен "Илиински момчета и света Неделя":

Собрали са се набрали
Илински дински момчета,
у блато злато да плават.
Не изплавиха златото,
но изплавили девойкя,
девойкя, света Неделя.
Три дни се биха, караха,
кой да си земе девойкя
Проговори девойкя:
- Язе не сам си девойкя,
язе сам света Неделя.
Ако ме не верувате,
айде да идем в полето,
сичко ке ми се преклони!
Кога са ошли в полето,
най-напред бела пченица -
сви се, та й се преклони.
Я благослови девойкя:
- Без теб у църква да не е!
Това жито овесево,
оно се не поклонило,
девойкя го е проклела:
- У църква да не се носи,
човеци да не го ручат!
Па ойдоха у лозята -
лозе й се преклонило.
Она го благословила:
- Църква без него да не е!
Па ойдоха у гората -
се й се гора преклонила;
едно ми дърво кленово -
оно се не поклонило.
Девойкя го е проклела:
- От него пород да нема!