Едно хубаво, дълго пътуване може да е тест всъщност за много неща. Лично за нас - колко сме склонни да рискуваме, да импровизираме, колко сме склонни да се вглеждаме в себе си, комфортно ли е да сме насаме със себе си. Как се държим с другите, какви са другите...Другите, които срещаме, другите, с които пътуваме.

Никой не може да познае друг човек напълно, или поне не би трябвало да има претенции за това, ако не е пътувал с него. И не говоря само за романтичните ваканции, когато сме влюбени, или семейните - когато с нас са деца, дюшеци, чадъри, куфари, кучето, слънцезащитното и торбичката за повръщане на задната седалка. Говоря за истинското приятелство или поне за хората, за които мислим като за истински приятели.

Имам аз една приятелка от детинство, с която много се обичаме. Делили сме всичко, споделяли сме всичко, защитавали сме се, карали сме се и сме се сдобрявали. Години наред. Но не умеем да пътуваме заедно. Опитахме един уикенд с една нощувка, екскурзия и беше ад. В името на нашето приятелство се зарекохме никога да не го повтаряме. Да се ограничима до ходене по магазини, барове и козметички. В същото време пък с не толкова близки хора, колеги например или приятели на мои приятели сме си изкарвали страхотно.

“Кое в едно пътуване така ни изправя през същността на отношенията ни? Кое е толкова разголващо и изобличително? Как можем да разкодираме уроците на пътуването и те да помогнат на нашите приятелства? ”

Напасването на характерите От идеята и планирането за съвместно пътуване през осъществяването и дори в първите дни отново у дома, напасването на характерите се случва във всяка стъпка по пътя. Къде да отидем, защо там, какво ще правим - ще си почиваме, ще обикаляме. Как ще си почиваме, къде ще обикаляме. Кои забележителности, а вечер? Какво ще ядем, как ще пътуваме? хиляди, хиляди въпроси, които изваждат наяве повече, отколкото предполагаме. За избистрянето на всичко това е нужна истинска космическа хармония.

Компромисите. Налагат се, иначе човек най-добре да си пътува сам. Тънката граница в правенето на компромиси - до къде са допустимите и къде преминават личното разбиране за контрол, се бележи във всички човешки отношения. Понякога правим ние, понякога - другите, но никой не трябва да се чувства използва, доминиран и манипулиран. Някой отстъпва и някой е решителен в една неутрална зона, която не преминава неприкосновеното усещане за достойнство. Това е, цяло изкуство, което се усъвършенства в ситуации, които са извън ежедневието и обичайното, по-гранични, с каквито ситуации дно пътуване е пълно.

Как съжителстваме? Aко не сме съквартиранти, няма как да знаем дали можем да делим успешно едно пространство. Всеки има своите неприятни навици, своите особености и в ограничено време и пространство, невинаги е лесно да се сработим. кой как прави кафето, кой кога (и как) ползва тоалетна, дали ходи обут из стаята, дори и хотелска, хърка ли и всякакви такива дреболии, които понякога отравят атмосферата и отношенията, особено ако не сме склонни на компромиси или навикът е твърде силен и стар.

Забавляваме ли се? Разплакват ни общо взето еднакви неща, но всеки човек се смее различно от другия. Да си изкараш прилично е добре, без произшествия, без изненади, приятно, отпускащо, но незабравимото пътуване, ваканция е в онази смесица между приключение, хармония, мир и смях. Между щуротии, понякога на ръба на опасността и риска, и тихи споделени залези, чаша вино на терасата. Хубав разговор. За да се получи това, е нужна истинска химия, която може и друг път повече да не се повтори.

Преживяванията са ни едни и същи - емоциите - не. За разлика от обикновените дни на вашето приятелство, сега всичко се случва едновременно на всички. Това може да е капан - няма място за клинчене, измислици и представяне в определена светлина. Приятелите ви ви виждат каквито сте постоянно, дори такива, каквито никога не сте били с тях. Как реагираме, как общуваме, какви действия предприемаме. Всичко това може да укрепи приятелството, но и сериозно да го нарани, сваляйки всички заблуди, които до този момент може и да сме имали.

Съвети:

Изяснете какво планирате. Едно пътуване с добра приятелка, с която не се бяхме виждали години, се оказа голямо разочарование без някой да има реална вина - аз очаквах да сме заедно, да наваксаме, а тя - да сме сред хора, да купонясваме, както в миналото. Не беше пълен провал, но ето как несинхронизираните очаквания могат да провалят едно потенциално страхотно пътуване.

Искаме да сме прави или искаме да си изкараме добре? Това е един много хубав въпрос, който да си задаваме в началото на всеки наченък на спор. Трябва ли за всичко да се налагаме, толкова ли е важно да стане нашето или може да се отпуснем и друг да планира и действа?

Бъдете открити винаги. Истинското приятелство се познава и по това колко е готов човек да е открит, дори да се получи неприятно. Няма смисъл в такава ситуация да криете задни мисли и да премълчавате мнението си. Натрупва се напрежение, за чойто източник другите изобщо не подозират, а вас ви мъчи. Говорете ясно кое не ви харесва, какво предложение имате.

Подчертавайте добрите страни на своите спътници и те ще ви отвърнат със същото. Например винаги има някой по-ранобуден, който да отиде за кафе или някой организиран, който да направи маршрута за деня. Някой владее езика или е бил на това място и преди. Един готви по-добре, друг ще измие чиниите. Някой ще почисти общото помещение, друг ще пазарува. Никога не отказвайте комплимент и благодарност, когато някой е направил нещо за благото на всички.

Първият път е най-трудно, преди да опознаем някого. Важното е да подходим положително и с ентусиазъм - все пак искаме да пътуваме заедно, нали? Да се настроим като за приключение, сплотяващо приятелството, а не за обратното. Постепенно нещата излизат наяве, ние си създаваме представа и намираме начини да постигнем хармония. С всеки ден, с всяко пътуване, все по-добре. Или никак.

Независимо дали пътуваме с най-добрата си приятелка, или с компания, доброто изкарване на една ваканция е една доза магия, която идва от познатото, приятелството, но и доза прагматизъм, която идва от непознатото, общото "тук и сега". Някъде там те трябва да се срещнат, да проявим емоционална интелигентност и положителна нагласа и всичко може да се окаже едно незабравимо пътуване.