Може би защото ние възрастните сами не рядко преиначаваме и скриваме истината, сме по-търпеливи и благосклонни към лъжите на малките същества. Обаче не същото важи за кражбите – по тази тема обикновено се мълчи, а позорното клеймо сякаш се разпростира върху цялото семейство. А в действителност, да вземе това, което му харесва, е много естествено за малкото дете. В първите години от живота си то не прави разликата между мое, твое и негово, а дели предметите само на такива, които желае и такива, които не привличат вниманието му.

Затова за кражба можем да говорим едва тогава, когато след стотиците забележки на мама и татко, малкото същество вече знае кое чуждо и все пак го взема скришом. Сигурно се питате защо го прави, след като знае, че това е нередно? Просто изкушението да притежава тази вещ е толкова голямо, че детето не може да му устои. Въпреки, че добре познава общоприетите правила, за малкото дете все още е трудно да ги постави пред собствените си желания или с други думи казано – самоконтролът му е твърде слаб. Това обаче съвсем не означава, че детето приема лекомислено стореното. Напротив – малко след първоначалната еуфория, то е обладано от истински смут. Чувствата на срам, страх, вина и разкаяние обикновено завинаги оставят отпечатък в малката му душичка и то никога не повтаря стореното. Но за да се случи това, най-важната роля е на родителя – от една страна, като подготви детето добре, а от друга като реагира правилно на момента.

Но да започнем с предисторията. Думите „това е чуждо, не го вземай” детето трябва да чува от най-ранна възраст. Разбира се, в началото то няма да осъзнава значението им, но колкото по-рано бъде посято семенцето, толкова по-стабилна представя ще си изгради малчугана, за това кое е редно и кое не. При това забраната да се вземат чуждите вещи трябва да бъде абсолютна. Това важи и за изоставени в парка или на плажа играчки. Границата между намерено и откраднато е много малка и трудно ще обясните на детето, защо едното може да се вземе, а другото – не.

Но въпреки тези усилия, напълно е възможно един прекрасен ден да намерим у дома, най-вероятно скътана в някой тайник, чужда вещ. Без излишни драми, трябва да му обясним, че е необходимо да върне взетото, защото не е негово. Обикновено на този етап малкото същество вече изпитва разкаяние и иска да поправи стореното, така че, въпреки срама и страха, вашето изискване ще му донесе облекчение. Добре е да го подкрепим в този момент и заедно с него да върнем открадната вещ. Можете да бъдете сигурни, че вътрешната драма, която изживява вашето мъниче е достатъчно поучителна, затова съвсем не бива да го травмираме излишно с крясъци, наказание или епитети като „престъпник”. Напълно неадекватна е и обратната реакция - да си затворим очите за стореното. Детето ще си направи извода, че не е сторило нищо нередно и ще продължи да го прави за напред.

Както лъжата, така и изкушението на кражбата са грешките, през които децата неминуемо минават докато се нагодят към нашия свят на строги изисквания и правила. Повод за тревога има само тогава, когато се превърнат в постоянно поведение. Това обикновено се случва, когато детето се чувства отчуждено от родителите и отчаяно търси тяхното внимание, па макар и свързано с наказание. Затова, каквото и да се случи, не лишавайте малкото същество от любовта си. С вашата подкрепа, такт, но и необходимата твърдост то може да преодолее всеки проблем.