На прага сме на поредната учебна година. Родителите на пораснали ученици вероятно за изработили своя система как плавно да я посрещат, но дори и те не са застраховани от страхове, стрес, недоразумения и изобщо - от цялото това препускане, наречено "начало на учебната година".



Като за всяко нещо, което отнема време, енергия и средства, при това в него е въвлечено дете, най-важното от всичко е родителите да запазят хладнокръвие.

Не бързайте с пазаруването. Дори да сте напълно наясно какво трябва да се купи, да имате списък, има някои неща, които се купуват в последния момент или след първите няколко дни на учебната година. Понякога в последните дни идват напътствия от учителите, понякога трябва да си вземете учебниците и да видите кое как да организирате. Но преди всичко - не се поддавайте на истерията. Учебната година ще започне и с обикновена острилка, а не непременно с такава с контейнерче.

Жонглирайте с двете стратегии - "купувам всичко наведнъж, защото не ми се разправя" и "купувам по малко, когато излезе промоция". Понякога е приложима едната, понякога - другата. Дойде ли средата на август, повечето хипермаркети пускат промоции, а в началото на учебната година всичко си е на нормални цени. Приятно е усещането преди учебната година да сте си оставили само малко незакупени консумативи. Но нека това не ви иизпълва със самодоволство - понякога купуваме напълно излишни или неточни неща в стремежа си да сме по-рано подготвени.

Не оставяйте дрехите за първия учебен ден за последния момент, но и не ги купувайте още през лятото. Разпродажбите в средата на сезона са удобен начин да се сдобием с евтина ризка или красива рокля, но нека не забравяме, че децата растат като гъби и току-виж се оказало, че крачолите се ветреят над кокалчетата, а жилетката оголва китките. Не е фатално, разбира се, но защо да се дават тези пари? В същото време, ако оставим за последния момент, рискуваме да не намерим нищо подходящо.

Не се срамувайте да питате други родители. Забелязала съм, че това е основен проблем при родителите от началото до края на училището, от 1 до 12 клас. Ако попитаме и потърсим помощ не сме по-неспособни, тъпи и безпомощни. Напротив - това показва инициативност да се справим с проблема, вместо да живеем с него. Ако имате нещо неясно, колебаете се - питайте другите родители от класа, учител, родители с по-дълъг стаж.

Обмислете режима и го обсъдете с другия родител. Кой кога става, кога започват часовете, кога детето трябва да е най-късно в стаята? Кой какъв режим има вкъщи (някои жени се гримират - други не, някои бащи се бръснат, други - не, някои хора просто не могат да излязат от дома, ако не са отишли до тоалетна), кой води детето, на кого му е по-удобно? Може ли да се кооперирате с друг родител? Закусва ли детето и какво, колко време му е нужно и ще може ли да закусва в училище. Ще пращате ли храна, ще има ли джобни? Кой ще го взима, кога точно свършват часовете? А извънкласните занимания? Създаването на режим е абсолютна необходимост за съкращаване на стреса на цялото семейство, не само на ученика. И все пак - ако ние не сме организирани, детето страда най-много.

Организирайте пространството според нуждите на порасналото дете. Нека стаята, къта за учене расте заедно с него. Може би вече няма нужда от лепенки с анимационни герои, а коркова дъска за бележки. Може би тетрадките вече са голям формат, има много помагала и му трябва повече място. Съгласувайте промените с него и нека то да избира. Вярно това не е много "хладнокръвен" съвет, но поне ще донесе настроение преди първия учебен ден, а и това е важно, нали?