"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов, по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”
"Брулени хълмове", 1847 г.
Превод: Асен Г. Христофоров


„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“

„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“ – из „Брулени хълмове“.

„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“

„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“

„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“

„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”

„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.”

„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”

„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.”

„Ужасът ме направи жестока.”

„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.”

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“