Леглото беше тъй широко, че си го поделихме.
Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна.
Касетофонът се надшепваше с гласа му, станал грапав.
Луна в прозореца гореше - среднощна нощна лампа.
От самота звездите зъзнеха - чак зъбите им тракаха.
Косата ми сама се плъзна в трапчинката на лакътя му.
И устните му ме пресрещнаха, напукани от чакане.
Касетофонът скъса шепота си. Искра припука в мрака.
Опари крехкия ми глезен на шепата му пламъкът.
Луната беше тънък резен зад стръмното му рамо.
Така гласът му се задъхваше, че аз без дъх оставах.
Звездите като капки съхнеха в стъклата избеляващи.
И бяхме толкова натясно на времето във ъгъла,
че нямаше и педя място, за да се разпрегърнем.