Внезапно в дома ни се появява чужда вещ или хващаме малкото си ангелче как лъже без да му мигне окото. В такъв момент сякаш някой ни зашлевява отрезвяващ шамар и един през друг в главата ни нахлуват куп въпроси – от само обвинителният „къде сбърках” до най-страшният: „престъпник ли отглеждам”? Да се паникьосваме обаче не бива. Това е период, през който преминава всяко дете. Ако не ви се вярва, разровете се из собствените си спомени и със сигурност ще попаднете на нещо подобно. Би могло дори да се каже, че първите детски лъжи и кражби са неизбежни. Подобно на минималната доза болестотворни бактерии при ваксинация, те са онова необходимо зло, което помага на организма или в конкретния случай на психиката, да си изгради имунитет. Защото само чрез собственият си опит малкия човек може да премине през срама, страха, разкаянието, отчаянието и да запомни всичко това за цял живот.

Защо лъжат децата
Казва се, че децата са най-искрените същества и това наистина е така, но до една определена възраст. След 3-4-та годинка детето започва да установява причинно-следствените връзки между това, което прави и събитията в живота си. И така разбира, че не рядко истината му носи беда. Например, ако малкото същество съвсем непринудено си е признае, че е счупило скъпа вещ, а ние го накажем сурово, то ще свърже постигналото го нещастие с истината. И следващият път ще ни излъже – не защото е лошо, а защото се страхува от реакцията ни.

Какво да правим, ако детето ни лъже? На първо място не бива да действаме първосигнално, а да запазим спокойствие. Налагането на ново наказание, този път заради лъжата, съвсем няма да помогне, а още повече ще засили страхът и недоверието на детето към нас. А както казахме това са основните причини, поради което то скрива истината. Да обясняваме кое е „добро” и кое „лошо” също е безсмислено – това са абстрактни понятия, а единственото, което тревожи малкото същество е да не изгуби нашата любов. Ето защо, трябва ясно да му покажем, че от неволната беля няма да последва нищо страшно. Важното е само то да ни каже истината, а заради това ние повече ще го обичаме и уважаваме.

С една дума, децата използват лъжата не за користни цели, а като средство за защита. Ето защо, само от нашата реакция зависи дали чувството им за несигурност няма да се задълбочи, а заедно с него и проблема. И още нещо – не бива сами да изкушаваме детето да ни излъже. Ако знаем за някое негово „провинение”, най-неправилното е да го подлагаме на разпит. Притиснато до стената, то ще намери лесен изход в лъжата. Затова, трябва да му кажем, че вече знаем и не е необходимо да измисля оправдания.

Често приемаме за лъжа и детските фантазии. Но целенасоченото преиначаване или скриване на истината е едно, а богатото въображение – съвсем друго. Второто говори, че детето ви е впечатлително и любознателно – все ценни качества, които изграждат неговата личност. До към 7-та година в съзнанието на малките същества границата между действителност и мечтата е силно размита. Ето защо, те често се опитват да разрешат ежедневните си проблеми с помощта на фантастични способи – нали точно така правят героите от любимите им приказки. С времето обаче децата сами установяват, че тези методи са неефективни и приемат ограниченията на реалността. Това, което трябва да направим ние е, не да порицаваме и подтискаме детските фантазии, а да ги насочваме в правилната посока. Например, като предложим на детето да съчини приказка или да нарисува въображаемия си приятел. Така ще стимулираме творческата му мисъл, но и ще я разграничим от реалния живот.