На 8 септември 1885 г. Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“. С това той легитимира акта на Съединението. Този официален документ е предшестван от бърни събития, които се отразяват в тези и още много документи:

Известие от П. Р. Славейков, Т. Иванчов, К. Кушлев, А. Горанов, Д. Ножаров и Д. Петков с покана към населението на София за провеждане на митинг по повод на Съединението.
София, 6 септ. 1885 г.


Телеграма от Привременното правителството на Източна Румелия до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Пловдив, 6 септ. 1885 г.


Телеграма от министрите Илия Цанов, Васил Радославов и Райчо Каролев до окръжните управители в Княжество България за провъзгласяване на Съединението, създаване на привременно правителство в Източна Румелия и разпореждане за свикване при необходимост на народното опълчение.
София, [6 септ. 1885 г.]


Телеграма от княз Александър І до Петко Каравелов, министър-председател, за приемане на Съединението, издаване на заповед за мобилизиране на войската, поемане на управлението в Източна Румелия, гарантиране имуществата, живота и честа на турското население и други.
Варна, [6 септ. 1885 г.]



Телеграма от княз Александър І до председателя на Опълченското дружество в София за организирането на доброволчески отряди от опълченци в защита на Съединението.
Русе, 7 септ. 1885 г.


Манифест на княз Александър І към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Велико Търново, 8 септ. 1885 г.



Още автентични документи от Съединението можете да намерите в сайта на Държавния архив.