Дали с времето, дали с годините, които трупаме, но списъкът с неща, които ме впечатляват, много се е променил. Забелязвам, че все още доста хора се интересуват от цената на вещите, колите, от марката на сакото, но мен тези неща изобщо вече не ме касаят. На света има по-важни неща от това да се състезаваме, да си завиждаме или да сравняваме.

Не ме интересуват:

Марката на едно нещо или друго. Да, качествените марки говорят и за стил, и за качество, но дали имам обувки от българска фирма за 100 лв, защото са изработени качествено от естествена кожа, или съм намерила най-добрата разпродажба за сезона и съм намерила намалени от 200 на 100 лв обувки на определена марка - абсолютно ми е все тая, дори предпочитам първия вариант. Важното е нещото да е качествено, да е функционално и да върши работа по предназначение.

Цената на колата, телефона, инчовете на телевизора. Отново външни белези, които все повече се обезсмислят. Важното е колата да се движи и да е удобна и икономична, важното е телефонът да ти служи - някои само говорят, други работят на телефон, има разлика. Важното е да гледаш спокойно любимите си филми и сериали. Сами по себе си цена, параметри нито предизвикват завист, нито ще променят моята нагласа и нужди към тези вещи.

Къде ядат, ходят на почивка или на бар другите. Честно казано, аз за себе си и за моето семейство едва смогвам да се организираме, да стигнем, че хайде поне една снимка да направим за спомен - често размазана и с лоша светлина, какво остава да следя другите, че са отишли на най-якото място, на най-екзотичната почивка, че ядат най-модния сладолед или отпиват от най-шеметния коктейл. Да, социалните мрежи направиха това всичко да е достъпно видимо, но си почивам добре и на село, пия си домашен сок с лед на терасата и в кварталното барче ми е достатъчно хубаво, когато съм с хора, които обичам. И не е нужно да правя голяма работа от това за няколко пробити лайка.

Формите и телата на другите жени. Това пък най-напред престана да ме вълнува. Радвам се, когато приятелка ми каже, че е отслабнала, направила процедура против целулит или е започнала фитнес, радвам се заради нея. Дали някой си е направил филъри или бюст, дали е отпуснала бедра - изобщо не ме интересува. Човек е съдник единствено на собственото си тяло, и то от позицията, че с годините то се променя, начинът ни на живот го променя, т.е. не трябва да е толкова строг съдник. Важното е то да е здраво и е важно да се харесваме в него. Толкова.

Заплатата на другите. Парите са важни. Не защото толкова купуват разни неща, а защото ти дават свобода да живееш живот, който си заслужил, трудейки се да ги изкараш. Виждала съм много хора, които изкарват безумни заплати и взимат огромни бонуси, но нямат време да ги харчат. Или с кого да ги харчат. Човек може да живее с малко и пак да е щастлив, ако води живот, който му е по мярка. В който не се състезава с хора, които няма как да стигне. Така че, това, че някой има пари, не ми говори нищо за това колко е щастлив, удовлетворен и изпълнил потенциала си.

Все повече ме интересува у някого дали е дружелюбен, има обноски, дали е склонен да се отзове. Дали може да води интелигентен разговор, дори за маловажни неща. Повече от заплатата му е интересно дали има чувство за хумор и дали работи онова, което го вдъхновява и удовлетворява. От това къде почива някоя двойка ми е по-важно да се държат добре с децата си. От филърите или целулита на някоя жена е по-важно дали чисти след кучето си.

У другите вече ме впечатлява да ме приемат каквато съм, да не срещам оценки и предразсъдъци. Да ме приемат открито и да не ме държат длъжна за своите проблеми. Това е, което ме мотивира да се променям, да пораствам, да търся по-добра работа, живот, по-близък до същността ми. Да бъда по-добър човек, приятел, родител, дъщеря. Да бъда до близките и важни хора в живота си.