“Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината.”

Канадският певец и автор на песни, поет и романист Ленард Коен е сред най-вълнуващите креативни духове на миналия век. Носител на престижната награда „Грами” за цялостен принос и безброй други отличия. Неговата музика разширява популярността на песните, отвеждайки почитателите в един магичен свят на поезията, дори философията. Работата му изследва религията, политиката, изолацията, сексуалността и романтичните отношения. Ленард Коен е въведен в „Канадската музикална зала на славата“, „Залата на славата на канадските певци“ и е удостоен с място в „Рокендрол залата на славата” в Кливланд, САЩ.

“Поезията е доказателство за живота. Ако твоят живот изгаря, поезията е неговата пепел.”

Ленард Норман Коен е роден на 21 септември 1934 г. в Уестмаунт, Канада в заможно еврейско семейство. В гимназията той изучава поезия и музика, и проявява особен интерес към творбите на испанския поет Федерико Гарсия Лорка. През 1951 г. се присъединява към университета „McGill University“ – стихотворенията, които създава в този период му носят и награда от „Литературен конкурс на Честър Макнайт“. Завършва бакалавърската си степен по изкуства през 1955 г. Макар че музиката и литературата се преплитат в живота му, все пак писането често е приоритет над другите му занимания. Той е вдъхновен от литературни величия като Уолт Уитман, Уилям Бътлър Йейтс, Хенри Милър, Ървинг Лейтън и др. Има издадени и 12 книги. През 1961 г. публикуването на книгата му „The Spice-Box of the Earth“ бележи един от най-плодотворните периоди за канадския творец. След успеха ѝ Коен успява да си купи и къща на гръцкия остров „Хидра“, където живее около 7 години в началото на 60-те. В този период създава и романите „Любимата игра“ (1963) и „Красиви неудачници“ (1966).

“Не мисля, че е възможно да пишеш роман, докато си на път. За това е нужна известна стабилност.”

„Красиви неудачници“ (1966) е един от най-известните експериментални романи от 60-те години, който има издание и на български език. Сам Коен го определя като „по-скоро слънчев удар, отколкото книга“. Основната тема е сексът: вулгарен, рапсодичен и злобно остроумен, романът разказва за странен и объркан любовен триъгълник. „В красивия, понякога тъжен и на места груб и безпощаден разказ всеки от героите е потънал в своята собствена самота, а светецът понякога е неразличим от затъналия в порок грешник. И все пак според Коен често и в загубата има красота, стига да губиш красиво и да бъдеш красив, докато си изгубен.“

“Любовта е най-предизвикателното нещо, в което се впускат хората. С усещането, че не можеш да живееш без любов. Животът е безсмислен без любов.”

Интересен факт е, че еврейската култура е въведена и в произведенията му, но той дълбоко се интересува и от будизъм. Не одобрява брака и никога не се е женил, въпреки че има две деца от Сюзън Елрод. Почти през целия си живот Ленард се бори с тежки депресивни състояния, които оказват и сериозно въздействие върху творчеството му. Често той е описван като „поетът-лауреат на отчаянието“, „принцът на меланхолията“ и „продавачът на отчаяние“.

“Говоря за клиничната депресия, която е в основата на целия живот, на всички терзания и тревоги, когато нищо не върви добре, удоволствието е недостижимо и всички планове се провалят.”

Коен изпитва разочарование по отношение на литературните си постижения и започва кариера на фолк музикант, когато е на 32 години. Издава първия си албум „Songs of Leonard Cohen“ през 1967 г. Две години по-късно се появява и „Songs from a Room“. Музикалният му път продължава смело напред и така до 13-я албум „Popular Problems”, който излиза 2014 г. Емблематичната му песен „Hallelujah“ се счита за един от най-големите хитове в кариерата му и се радва на огромна световна слава, определяна от почитателите за „музикален шедьовър“, използвана е и в много филми. Тя е изпята от около 200 изпълнители на различни езици, а статистически данни сочат, че записът е продаден в пет милиона копия до 2008 г. Песента е изпълнена и на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2010 във Ванкувър – от K.D. Lang. Коен намира място и в песен на Нирвана „Pennyroyal Tea“, в която Кърт Кобейн пее: „Give me a Leonard Cohen afterworld/ So I can sigh eternally.“ Голям брой музиканти и групи правят кавъри на негови песни, сред които Боно, Джони Кеш, R.E.M и други.

“За да те заобичат е нужно само едно - да публикуваш своите страхове. Всички произведения на изкуството разчитат на демонстрация на страдание.”

Ленард Коен умира на 7 ноември 2016 г. в дома си в Лос Анджелис, САЩ. Творчеството му – музикално и литературно, има огромен успех и влияние в целия свят. Впечатляващо е как личните настроения на тъга, самота и духовно търсене, могат да се превърнат в изключителни произведения и гарантиран успех. Ленард Коен е невероятен пример за креативна и вдъхновяваща личност – гъвкава и експериментираща с чувства, поезия и ноти.

“Мисля, че „поет” е много възвишено понятие и затова трябва да бъде дадено на някой към края на живота му.”

„Красиви неудачници” – превод: Магдалена Куцарова-Леви