При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко, на други по-често, а за трети е перманентно състояние. В този смисъл стеснителността може да има степени на усложнение и съответно различно отражение в живота ни. В първия случай лекото притеснение не само, че не е пречка в общуването, но дори ни придава невинен чар, особено в любовта. Във вторият може да стане причина, трудно да създаваме нови контакти и да не изявим някои от способностите си. В третия стеснителността изгражда истинска стена между нас и околните, което често се оказва фатално не само за личните отношения, но и за кариерата. Защото дори и да сме умни, креативни, одухотворени и забавни, възможно е другите така и да не узнаят за тези наши качества.

Стеснителните хора са неуверени, те постоянно се съмняват в себе си и това парализира всичките им действия. Страхът им от изява обаче няма нищо общо с реалните им способности, а се дължи на възпитанието, което са получили. Изначално детето не изпитва, нито срам, нито стеснение. Но още при първите му опити да опознае света, неговите родители започват да го убеждават, че обезателно ще се провали с наглед невинни изрази като „не бягай, че ще паднеш” или „не пипай това, защото ще го счупиш”. Така в малкия човек от една страна се формира страх от неуспех, а от друга зависимост от чуждото мнение. Възпитанието в различни социални „добродетели” като като скромност (да скрива своите достойнства) и отстъпчивост (която го прави лесен за манипулация), окончателно формира вътрешната му неувереност и зависимостта от коректива на околните.

Стеснителността е като стена между нас и околните

Можем ли да се избавим от стеснението
И така, стеснителността съвсем не е вродена, но както всяка черта на характера ни, която води началото си от най-ранното детство, е пуснала дълбоки корени в нас. Затова дори да осъзнаваме, че това е най-голямата ни пречка в живота, не е лесно да я преодолеем. Но начини винаги има. Един от тях е да се вгледаме в т. н. успешни хора от нашето обкръжение, които обикновено будят притеснението ни. Дали реално те ни превъзхождат или постиженията им се дължат на силната самоувереност и желанието за самоизява. По вероятно е второто. Този анализ ще ни помогне да придобием реална представа не само за околните, но и за самите себе си. Ще осъзнаем, че както прекалената самоувереност, така и стеснителността са само маски, зад които се крие истинската личност. Време е да освободим своята, за да покажем всичко на каквото сме способни.