Не на друг,
единствено на всеки тебе
искам да ти кажа нещо
неотложно винаги,
врящо до ръба.
Сън не ме лови.
Трябва да ти кажа нещо.
Само че не знам какво.

Вслушай се!
Не е ли удивително?
И не заслужава ли
много повече от всичко,
дето може да се каже,
именно това, че искам,
чезна да ти кажа нещо,
без сама да знам какво?

А над мен
раззива звездна паст
глухонямата Вселена -
мъчи се да ми подскаже.

1986