Признанията в любовта рядко вършат работа. Дори да признаем на някого, че го обичаме, много по-важно е да го показваме, доказваме и затвърждаваме в ежедневието, в общуването помежду ни. Особено интересно е това при мъжете, защото те рядко вербализират чувствата си, освен ако крайно не се налага.

1. Да обичаме партньора си по начин, по който той би искал да бъде обичан. Очевидно, че когато човекът, с когото сме, не обича много физическия контакт, а ние сме гушлив тип, ще се стигне до недоразумения. Но нека се замислим как показваме привързаност и бихме искали да получаваме доказателства. според автора Гари Чапман има 5 езика на любовта: Качествено прекарано време заедно, физически контакт, думи на възхищение, вършене на услуга и подаряване на подаръци. Ако нашият партньор не получава точно определено отношение, той се чувства необичан. Съответно, ако осъзнаем кой вид знак за любов предпочита нашия партньор, ще успяваме и да му показваме нашата любов - дали обича да бъде докосван, да прекраваме качествено време с него, да правим комплименти, да правим малки жестове, които да го облекчават или да му подаряваме малки неща.

2. Да се грижим за любимия, но и да се оставяме да се погрижи за нас. Добре познаваме поривите си да зарадваме любим човек с подарък, жест, милувка, да свършим нещо вместо него и да му помогнем, за да се освободи за нас. Нека се оставяме и ние той да връща тези жестове. Жените посвикнахме да вършим всичко сами и да се оправяме, но не осъзнаваме, отвъд феминисткия дискурс, че равнопоставеността във връзката включва и ние да се оставяме да ни помагат. Целта е една и съща - показване на любов чрез грижа. Но и позволяването на тази грижа е акт на любов.

3. Да слушаме. Времето в слушане на близките ни хора е едно от най-добрите неща, които можем да сторим за тях. Деца, семейство, приятели, партньор. Това е време на истинска любов, защото забравяме собствените си грижи и его и се отдаваме на другия. Така, съвсем мълчаливо, ние показваме, че го обичаме, че ни е грижа за неговите проблеми и сме насреща да се освободи от мислите и тревогите си.

4. Да се интересуваме от хобитата му. Отново без да се налага да се обясняваме в любов или да нижем послания, това е нещо, което всеки би оценил, мъжете особено много. Дори ако хобито е да се поправят коли, да се строят макети или да готви. Раздразнението, че той прекарва много време, правейки едно или друго, показва, че омаловажаваме интересите му и по-лошо, омаловажаваме него като личност, че ги има. Нека не забравяме, че всеки човек върви с пакет хобита, интереси, минало, те са част от развитието и порастването му като личност. Вместо да се дразним, за да покажем любовта и уважението си, нека намерим начин да се включим в тях или да включим хобитата в живота ни като двойка.

5. Да се отнасяме с уважение към хората в неговия живот, които са били там и преди вас. Това са неговите приятели, роднини, близки. Щом те имат място в живота му, значи са важни за него. Нека не се отнасяме пренебрежително, защото някой от тях може да ни приема подозрително и да не ни одобрява. Най-разумно е, ако има такъв слуай, да застанем настрани, но не и да злословим или да се опитваме да изгоним този човек от живота на партньора ни.

6. Да се докосваме. Езикът на тялото е по-красноречив от вербалния. Понякога една хубава силна прегръдка, позволяване на положи глава в скута ни, прегъдка през гърба, дори прекраване на ръка през косата, страните на лицето са по-успокояващи от всяка възможна дума. Гледайте се в очите, усмихвайте се, носете негови дрехи. Нека оставим да бъдем докосвани, дори когато бързаме, по средата на тротоара или докато чакаме на опашка. Да се оставяме да бъдем целувани. Мъжете имат нужда от нежност не по-малко от нас самите. Нека позволим и на по-чувствителната им страна да се покаже. Това не е лигавене, а акт на неподправена любов без думи, но понякога - по-убедителна от тях.