
Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
Цвети Цанева
„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“
„Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава.“
„Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит.“
„Може би това е животът… една мечта и един страх.“
„Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.“
„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“
„Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.“
„Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване.“
„Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.“
„Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини.“
„За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.“
„Думите, както знаем, са големите врагове на реалността.“
„Артист е човекът на действието, независимо дали той създава личност, открива способ за нещо или намира изход от заплетена ситуация.“
„Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност.“
„Бог е за мъжете, а религията - за жените.“
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=6160