“Верният приятел е силна защита. И този, който го е намерил, е намерил съкровище.”

Луиза Мей Олкът е американски автор, известна с книгите си за деца. Голямата си популярност печели най-вече с романа си „Малки жени“ (1868), който се превръща в литературна класика. Други популярни нейни произведения са „Малки мъже“ (1869), „Добри съпруги“ (1869), „Синовете на Джо“ (1886).

“Силата да намирам красотата в най-скромните неща прави дома ми щастлив, а живота – хубав”

Луиза Мей Олкът е родена на 29 ноември, 1832 година в Джермантаун, Пенсилвания (САЩ). Тя и трите ѝ сестри - Анна, Елизабет и Мей, са образовани от своя баща Бронсън Олкът, философ и учител, и възпитани върху практическото християнство на своята майка Абигейл Мей. Луиза прекарва по-голямата част от живота си в Бостън и Конкорд, Масачузетс, където израства в компанията на интелектуалци като Ралф Уолдо Емерсън, Теодор Паркър и Хенри Дейвид Торо. Тя започва да работи като домашна прислужница и учител, наред с други длъжности, за да подпомага издръжката на семейството си от 1850 до 1862. По време на Гражданската война заминава за Вашингтон, D.C., за да работи като медицинска сестра.

“Искам да направя нещо великолепно. Нещо героично и чудесно, с което да ме помнят след смъртта ми. Мисля, че ще пиша книги.”

Непозната за повечето хора, Олкът започва да публикува стихове, разкази, трилъри и приказки за младежи от 1851 г. под псевдонима Флора Феърфийлд. През 1862 г. тя приема и името A. M. Барнард, а някои от нейните мелодрами са продуцирани на сцените в Бостън. Но именно разказът за нейните преживявания по време на Гражданската война, „Болнични скици“ (1863 г.), потвърждава желанието и амбицията на Луиза да бъде сериозен писател. Тя започва да публикува истории под истинското си име в различни печатни издания и предприема кратко пътуване в Европа през 1865 г., преди да стане редактор на списание за момичета. Тъй като семейните нужди са належащи, младата дама започва да пише автобиографичната книга „Малки жени“ (1868–69), която има незабавен успех.

“Това за мен е добра книга – която отваряш с очаквания и затваряш с печалба.”

„Малки жени“ се превръща в любим роман на поколения читатели. Създаден въз основа на лични спомени от детство си, Луиза Олкът описва домашните приключения на сплотено семейство от Нова Англия със скромни средства, но оптимистични перспективи. Книгата проследява различните характери и съдби на четири сестри: красивата и мъдра Мег, бурната и влюбена в книгите Джо, тихата и скромна Бет и Ейми – най-малката и наивна. Баща им е призован да се сражава в Гражданската война докато те, заедно със своята скъпа майка, трябва да се справят с не едно и две житейски предизвикателства. Благодарение на взаимна обич и грижа една към друга, се изправят смело пред трудностите и несгодите, които животът им поднася. „Малки жени" е „увлекателен урок по възпитание и израстване. И най-важното - по това как един млад човек да отстоява свободата и независимостта си.“

Книгата вдъхновява и различни адаптации в театъра, киното и телевизията. В края на декември тази година излиза и най-новата 8 филмова версия, написана и режисирана от Грета Гервиг. Сред главните роли във филма се отличават имената на изключителната Мерил Стрийп, любимата и очарователна Ема Уотсън (позната най-вече от ролята си на Хърмаяни Грейнджър от поредицата филми за „Хари Потър“), Лора Дърн и други.

“„Когато усетите недоволство, замислете се за благата, които имате, и бъдете благодарни“ (из. „Малки жени“)”

„Добри съпруги“ (1869) е продължението на романа „Малки жени“, където американската авторка пресъздава живота на порасналите сестри като млади, красиви и интелигентни жени. Олкът написва още два романа за тях – „Малки мъже” (1871) и „Синовете на Джо” (1886). С развитието на героите във времето и промените, през които преминават, читателите приемат по различен начин продължението на историята за четирите очарователни сестри Марч. Някои осъждат избора на Луиза да създаде трилогия, други реагират с благодарност и вълнение.

“Пази си спомените, грижи се за тях, защото това, което забравиш, никога не можеш да преразкажеш.”

С изключение на европейско турне през 1870 г. и няколко по-кратки пътувания до Ню Йорк, Луиза Олкът прекарва последните две десетилетия от живота си в Бостън и Конкорд, грижейки се за майка си, която умира през 1877 г. след продължително боледуване и за нейния все по-безпомощен баща. Късно в живота си тя осиновява своята съименница Луиза Мей Нирикер, дъщеря на покойната ѝ сестра Мей. Самата тя има проблеми със здравето, умира на 6 март в Бостън два дни след смъртта на баща си през 1888 година.

“Животът е като колеж. Пожелавам си да завърша с почести.”

Книгите на Луиза Олкът за по-младите читатели се радват на непрекъсната популярност, а преиздаването на някои от по-малко известните ѝ творби в края на 20-ти век, предизвика нов сериозен интерес към нейната фантастика за възрастни. Името на американската авторка се нарежда сред най-големите в световната литература, а любимият роман на читатели от всяка възраст „Малки жени“, е определян за истински шедьовър и заслужава да бъде прочетен от любителите на стойностните и ценни книги.

“Много от най-смелите са незнайни и не получават достатъчно признание. Но това не намалява красотата на делата им.”


„Малки жени“- преводач: Силвия Желева
„Добри съпруги“ – преводач: Правда Игнатова