Понякога очакванията ни, свързани с любовта, са далеч по-прекрасни от онова, което се случва в действителност. И точно тези очаквания и изисквания, ни превръщат в собствените разрушители на връзките ни. Прекалено различни сме мъжете и жените , а и всеки сам по себе си е уникална индивидуалност и поради тази причина е немислимо да изискваме от него онова, което на нас ни харесва.
Ако той е твърде практичен, спокоен и дори "леко скучен", а ние кипим от енергия, темпераментни и импулсивни сме, дали връзката ни ще върви по вода? Трябва ли нещо да променим, с какво да направим компромис?

Очакванията ни, съвсем различни от неговите, са сериозен препъни камък, който обаче можем да прескочим, стига да обичаме истински, съобразявайки се с някои „правила“ на здравословните връзки. За да имаме очаквания и изисквания към някого, трябва да започнем първо от тези, които отправяме ние към себе си. Хубаво е да си припомним някои истини:

Най-страшният мит е този за идеалния партньор - такъв няма или дори да има, няма да можем да разберем неговата перфектност, защото самите ние не разполагаме с такава.

Всеки от нас притежава резервоар за любов и често, колкото по-празен е този резервоар (защото например в детството си не сме получавали достатъчно обич), толкова повече желаем да го напълним. Това обаче няма как да се случи, защото самите ние нямаме много да дадем. А знаем, че за да получиш, трябва да дадеш.

Обикновено ниските очаквания водят до по-интензивно и осъзнато чувство на любов, защото тогава оценяваме всеки малък жест, което е едно от най-важните условия за успешна връзка.

Много важно е да умеем да приемаме партньора безусловно- така както майката приема детето си. Ако не можем да се справим с определени негови недостатъци в характера или поведението и му ги натякваме постоянно, няма как ние да получим безусловно приемане.

Необходимо е да притежаваме реалистична себеоценка. Ако ни липсва себеприемане и самочувствие, ставаме нетолерантни към слабостите на партньора, стремейки се да го обезценим. Това от своя страна го принуждава да се защитава и да става „пестелив“ и дори груб в отношението си спрямо нас. От там следва нашето „недохранване“ с любов и много бързо идва краят.

За да установим пълно приемане, наистина близки и доверителни отношения, се изисква достатъчно време, търпение и усилия - любовта не живее дълго без нашето старание да я поддържаме жива.

Един от най-големите убийци на любовта- „да правим всичко заедно“- когато не намираме много сходни интереси с партньора, започваме да се чувстваме неудовлетворени. Той излиза с приятели на баскетбол, после гледа любим сериал, а ние нямаме хоби и не гледаме телевизия. Всичко това може да завърши и добре, ако се вгледаме повече в своя социален кръг и интереси. Ако обаче задълбаем в неговия и станем сянката му или пък се караме всеки път, когато той поиска да е без нас навън, сме обречени на провал.
Критиката- да помним, че има градивна такава. И ако той разговаря с нас спокойно и не ни обижда с критиката си, да я приемем, а не да се съпротивляваме със скандал. Важно е самите ние да отправяме критика по същия начин- посредством приятелски разговор.



И след като се вгледате повече в себе си и осъзнаете, че промяната тръгва от вас, запомнете следващите редове. Те ще ви помогнат да намерите по-краткия път до щастливите взаимоотношения.
Нашите очаквания са нищо повече от илюзия. Когато разберем и отсрещните и приемем разликите без сърдене, едва тогава сме готови да „вървим“ заедно напред. А там на пътя ги има тях- другите двойки, с които започваме да се сравняваме. Нейният мъж какво ѝ подарил. А защо моят не го е направил? И т.н. А сега си представете, че вашият мъж не обича да прави подаръци, защото не умее да ви уцели точния размер дреха или просто е леко смотан в това отношение, но пък не ви оставя да миете чиниите след вечеря или да се занимавате сама с часове с децата! Нима подаръкът отново ви липсва толкова много?

За 30 години не помня да съм виждала баща ми да подарява нещо на майка ми, освен цвете понякога и то рядко. Но пък това, което виждам като отношение, уважение и обич помежду им, не мога да сравня с нищо по-хубаво на света. Романтичен също никога не е бил. Той е по-скоро от хората, които биха махнали ароматната свещ от масата на вечеря. И да, това някои жени не биха го разбрали, дори биха се разсърдили, но майка ми винаги е приемала странностите му с шега и усмивка. Моят партньор също не е романтичен. И докато в началото се сърдех, че не сбъдва представите, които съм нарисувала в главата си, после разбрах, че представата ми за обич си е съвсем на мястото. Чистосърдечните прояви на радост, когато някой те види и не може да го скрие, прегръдките и целувките, никога не са ми липсвали. Както и уважението към мен като към достойна личност.

“Затова …оставете на мира за малко тази романтика!”

Има мъже, които на галено наричат жените си с всякакви странни имена, много различни от обичайните мили обръщения. Някои от тях дори звучат грубо на хората, които ги слушат отстрани. Но не хората са важни, а ние. Нашето усещане е водещото.

Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта, а липсата на романтика не означава, че има липса на любов. Необходимо е да се научим да обичаме, но да обичаме осъзнато. Особено важно е да се научим да приемаме другия с всичките му недостатъци, стига тези недостатъци да не унижават нас по един или друг начин като личности. И само, когато приемем факта, че той не си представя Свети Валентин с шампанско и ягоди във ваната или в Париж, ще се почувстваме щастливи и от факта, че сме получили подарък балон-сърце. Отстрани ефектните клиширани подаръци може да са най-фалшивият начин да ти се обяснят в любов, но ако този подарък има смисъл за нас, само двамата, защо не?

За любовта няма указания. Всеки човек я приема и изразява по своя си начин. Едно е сигурно - истинска ли е, няма значение как, но винаги успяваш да я покажеш!