„Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши станаха снахите” - така сигурно започват повечето разговори на събралите се на кафе свекърви. Рядко се случва във въпросната компания да има и една, която стои отсрани и мълчи. Защо ли? Защото се разбира със снаха си и не може да каже нищо лошо за нея. Как да увеличим популaцията на този вид?

Ако приемем, че в началото винаги е словото, то проблемът идва още от думата свекърва. Значението й от старобългарски е „све” (своя) „кръв” (кръв), т.е. с този човек сте една кръв; той вече е ваш близък роднина. Друг интересен факт е, че думата свекърва няма умалителна форма. За сметка на това много по-често се използва „свекървище”, натоварено с отрицателен емоционален заряд.

Ако бързо прекрачите езиковата бариера и вместо „ало”, „ехо”, „свеки” и други подобни се обърнете към тази жена с „майко”, малката стъпка към сближаването вече ще е факт. По принцип е трудно да наречеш друг човек, освен родната си майка така, но има жени, които наистина с времето доказват, че го заслужават. Използвайте обръщението само ако наистина го чувствате така. В противен случай думата ужасно горчи в устата – и в прекия, и в преносния смисъл.

Една народна приказка разказва за мъж, който решил да изпита жена си като й казал, че майка му ще живее с тях, но в мазето. От съпругата се искало само да й носи храна. Жената дълго се правила, че изпълнява задълженията си, но след време вдигнала скандал на мъжа си и казала, че свекърва й много я изнервя. Тогава мъжът разкрил истината – в мазето нямало никого, освен стар пън, завит с дрехи. „Пън, не пън, щом е свекърва вън!” – казала жената. Изводът от приказката – не бъдете преднамерени. Дайте шанс на отношенията си. Опитайте се да опознаете майката на съпруга си, преди да я обявите за враг.

Процесът на разбирателство е двустранен. И двете страни трябва да полагат усилия, за да преодолеят трудностите. Ако се мъчи само единият, мисията е обречена на провал. Разберете къде точно е проблемът. Най-често това е, че се борите за любовта и вниманието на един и същ мъж – за едната съпруг, за другата син. Майката се страхува, че губи сина си, за когото е била най-важната жена цял живот. Започва да се чувства ненужна и самотна. Френската психоаналитичка Кристин Оливие нарича това явление феномен на провалената надежда. Майката е възпитавала сина си, без да се замисля за момента, в който той ще напусне нейния живот. Несъзнателно тя го е формирала според собствения си идеал. Изведнъж идеалът й сам пожелава да се отдалечи от нея. Собственическото чувство в случая може да бъде наречено дори родителски егоизъм. От другата страна е съпругата, която иска да поеме своята функция на жената в семейството и домакинята в дома си. Всяка намеса в тази реализация е заплаха за нея.

Извоювайте си лична територия, в която свекървата не може да се меси. Ясно й покажете, че там тя няма думата. И за успокоение все пак не забравяйте, че и най-досадната свекърва, все някога си тръгва. Тогава оставате вие, вашият дом и вашето семейство.