Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости.
Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – луд ли си?
Навън е безсмислено всичко и радостта ни е чужда.
До тоалетната и обратно – по-далеч няма нужда.

Не излизай от стаята, не викай таксита. Това е.
Пространството почва от коридора – да знаеш –
и свършва със водомера. А ако някоя се затича
да те целува, гонѝ я направо. Недей я съблича.

Не излизай от стаята. Все едно си настинал.
От тия стени и от стола какво по-забавно има?
Защо да излизаш оттам, дето пак ще се върнеш
и пак ще си бъдеш същия, само че по-изгърбен?

Не излизай от стаята. Потанцувай, учѝ боса нова.
С палтото на голо и чехли на бос крак – готово!
В антрето от зеле и вакса за ски не се диша.
Ти много букви изписа. Още една е излишна.

Не излизай от стаята. Нека само тя да е трогната
от това как изглеждаш. И изобщо инкогнито,
ерго сум – знае го формата от самата субстанция.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?

Не ставай глупав! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.

Йосиф Бродски,
превод: Иван Ланджев