Всекидневието убива любовта. Или поне така твърдят женската литература, съседката, която често повтаря, че „всеки ден прилича на предишния и всичките стотици преди него”, най-добрата ви приятелка, която отказва да свие семейно гнездо, защото не иска любовта й да се превърне в битовизъм и много, много други. Но в същото време всичките тези хора, които днес отчаяно страдат от монотонността на ежедневието, преди време със цялото си същество са се стремили към него. В началото на връзката си, те са искали да споделят с любимия си дори най-прозаичните дейности. Съвместното пазаруване в магазина е предизвиквало в тях трескава еуфория, а сготвянето на вечеря и последвалото въргаляне пред телевизора – истинско блаженство. Какво обаче се е случило? Защо именно това, което ги е правило щастливи, днес е най-голямото бреме за тях?

Безспорно, улегналият живот на двойката малко прилича на страстните отношения на прясно влюбените. Коя ли от нас не изпитва носталгия по онези изпълнени с вълнения моменти, когато общото битие е било нещо ново, желано, дори извоювано. Затова женските списания ни съветват, още при първите признаци на семейна скука, да вземем решителни мерки – например незабавно да спретнем незабравима почивка за двама на някое екзотично местенце или да устроим романтична вечеря на свещи в скъп ресторант. Смяната на обстановката и бягството от омразната ни рутина би трябвало да разпалят отново залинелите ни чувства. Подобна стратегия, несъмнено е привлекателна, но само ако не вземем предвид една малка подробност – че това е само временно решение и животът ни не може да бъде непрекъснат низ от отпуски и ресторанти.

В крайна сметка разбираме, че да избягаме от рутината е невъзможно. Но можем да я видим в друга светлина. Дали действително разрушава любовта или напротив – скрепява съюза между двама иначе различни души, които са решили да живеят заедно. Вероятно последното твърдение ви звучи абсурдно. Но замислете се, какво най-много ви липсва, когато партньорът ви отсъства за дълго. Дали изключителните събития или простите ритуали от ежедневието, които споделяте заедно като например пиенето на кафе сутрин, съвместната вечеря, пазаруването в събота. Именно, когато останем сами осъзнаваме близостта и топлотата, които ни дават всички тези моменти. Защото установеното битие и семейните традиции най-силно обединяват двама души, давайки им усещане за стабилност.

Всекидневието обаче не означава само кротка привързаност, в него има и моменти на вдъхновение. Когато делим живота си с някого, започваме да му обръщаме все по-малко и малко внимание, уверени в това, че го познаваме до болка. Партньорът ни обаче се променя непрестанно, както и ние самите. Обикновено не забелязваме това, докато не настъпи някаква критична ситуация, в която той да прояви неподозирани качества. Или пък в непринуден разговор да ни разкаже за своите мечти и възгледи за живота...и ние да се влюбим отново.

В рутината има някакво успокояващо очарование – тя е онази опора, която ни мотивира да предприемаме рискове в останалите сфери на живота си, например в работата. По този начин се развиваме като личности, можем да бъдем силни и независими. Защото знаем, че след изпълнения с битки ден, ще се завърнем в нашето тихо и уютно пристанище.