Горко на нация,
която е пълна с вярвания
и празна откъм вяра.
Горко на нация,
която се облича в дреха,
която не е тъкала,
яде хляб, който не е жънала,
и пие вино, което не е изцедила
със своята собствена преса.
Горко на нация,
която приветства
тиранина като герой
и смята бляскавия завоевател за щедър.
Горко на нация,
която насъне презира някоя страст,
а наяве й робува.
Горко на нация,
която издига глас
само когато крачи в погребална процесия,
гордее се само с руините си
и се съпротивява
само когато вратът й е поставен
между меча и дръвника.
Горко на нация,
чиито държавници са лисици,
философите й са шарлатани,
а изкуството й е изкуство
на кръпките и подражанието.
Горко на нация,
която посреща своя нов водач с фанфари,
а го изпраща с пищялки,
само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на нация,
чиито мъдреци са онемели с годините,
а силните й мъже са още в люлката.
Горко на нация,
разделена на части,
всяка от които си въобразява,
че е нация.

из "Градината на Пророка"
превод: Мая Ценова