Едно от любимите занимания на немалка част от децата още от много малки, е да рисуват. И това определено е занимание, което ние родителите трябва да насърчаваме. Рисуването е вид терапия, която може да успокои детето, да го развесели, да му даде нови идеи, да го направи по-самоуверено дори. Защо рисуването е толкова полезно и как да насърчим едно дете да твори повече, без значение, дали е "добро", или не?

Как да преподаваме изкуство на деца, според Марк Ротко

Сръчност и умения за работа с ръцете
На първо място рисуването помага на едно дете да добие навици като този как да държи молива, флумастера или четката. А тези умения са изключително важни за бъдещия ученик.

Различаване на цветовете
На второ място са цветовете- тяхното познаване и съчетаване. На дъщеря ми и беше доста трудно да научи цветовете. В момента, в който започна да драска по листовете, защото беше твърде малка, за да рисува, започна и да различава моливите и да прави разлика между синьо небе и зелена трева. В последствие самото съчетаване на няколко цвята в рисунка, започна да и се отдава все повече и повече, докато рисуването не се превърна е нейна огромна страст.

Развиване на мозъка
Творческите дейности много помагат на мозъка да се развива. Когато детето рисува, и двете страни на мозъка му са ангажирани. Така се укрепват връзките между двете полукълба. Ето защо рисуването помага за аналитичното мислене и същевременно за изливане на емоциите.

И като споменахме емоциите, рисуването точно затова е терапия - защото успокоява духа и помага на емоциите да бъдат освободени по-лесно. Нима не сте забелязали как рисуват гневните деца и какви цветове използват? Често тези чувства не могат да бъдат изразени с думи, особено, когато детето е малко, но листът си казва думата, като предоставя на децата възможността да „излеят“ техните най-съкровени мисли, чувства и страхове. Терапевтите особено често използват рисуването като начин да надникнат в света на детето- да видят тревогите, тъгата и болката му. И обратното, разбира се- по рисунките почти винаги се познава едно щастливо и спокойно дете.

Избавяне от ежедневния стрес
Когато включат въображението си и боичките, децата попадат в свой собствен свят. По този начин те се успокояват и незабелязано надникват в своята собствена душа. Още от малка дъщеря ми рисуваше след почти всяко скарване със свое приятелче и след като сътвореше произведението си, буквално се преобразяваше. Почти винаги от „картините“ излизаме променени в положителен смисъл – за нас възрастните също важи с пълна сила. Не случайно арт събитията за деца и възрастни напоследък добиват все по-голяма популярност и са често посещавани.

Насърчаване на творческото мислене
Децата, които рисуват, свикват да изразяват себе си по-дълбоко чрез изкуството и думите си. Доказано е, че започват да общуват по-добре, да споделят повече и да не крият уязвимостта и емоциите си, което особено в пубертета, е особено важно. Затваряйки се в себе си и потискайки чувствата си, едно дете може да си причини непоправими травми. Рисуването помага за по-лесно преодоляване на тези травми, както и за развиване на креативността. Създаването на дадена картина, поставянето на определени образи в тази картина, цветовото усещане, са умения, които биха послужили на всеки бъдещ художник, дизайнер и дори архитект.

Самочувствие
Учейки се да рисуват, децата придобиват умения, с които могат да се гордеят, получават одобрението на околните. А това от своя страна им дава самочувствие. Тук е особено важно да отбележим, че ние сме тези, които трябва да им дадем тази увереност, а не да я потъпчем. Често, в опити да насърчим детето да рисува по-добре, откровено му казваме, че дадена рисунка не е хубава, което много бързо може да откаже малкия художник от заниманието му. Не бива това да се случва, особено, когато детето е по-малко. Можем да му помогнем да направи даден образ по-хубав, да го посъветваме какъв цвят да е определен предмет на рисунката, но не и да го наказваме с думи като „малък си, още не те бива“ или „можеш много по-хубаво“.

“Хубаво е детето да се старае, но когато вече е по-голямо и иска сериозно да се занимава с рисуване. Когато обаче е малко и просто обича да рисува, е добре да забравим за критичността и да го оставим да твори на воля.”

В момента, в който дъщеря ми тръгна на уроци по рисуване и видя, че за да се получи дадена картина, се минава през много поправки и съвети от страна на учителката, малко по малко започна да губи интерес. Рисуването започна да се превръща по-скоро в нещо, което не умее и тя престана да иска да го прави с толкова голямо желание. Затова, много внимавайте за причините, поради които детето ви рисува и ако видите, че го прави, защото му доставя удоволствие и го разтоварва, не го карайте да става художник.

Понякога, преправяйки дадена картина по начина, по който ни е казала учителката или мама (която е твърде амбициозна и критична), създаваме съвсем друга рисунка, която не е нашата и която ние самите не харесваме. Затова, оставяйте децата на въображението им и на уменията им, колкото и да са малки те. Не всеки може да бъде художник, малцина се раждат с този талант. Но всеки може да пожелае да рисува, за да пресъздаде своите представи, чувства и емоции. Не бъдете строги, когато става дума за дарба, която вашето дете не притежава. Не убивайте желанието на децата, а ги насърчавайте, защото рисуването определено е една от най-добрите терапии- далеч по-добра от таблета и телефона.