Стоян пасял стадото си на тучна поляна и свирел на кленова свирка, когато три самодиви дочули омайните звуци. Събрали се и весело заигра­ли. Играли до премала, а после хвръкнали високо над зелените ели, над дъл­боките кладенци със студена, бистра вода и над цветните морави. Стигнали до едно езеро и решили да се изкъпят. Всяка свалила ризата, зеления пояс и булото си и влезли във водата.

В това време Стоян издебнал трите самодиви и им откраднал ризи­те. Девойките се изплашили, излезли от водата и започнали да придум­ват Стоян да им върне откраднатото. Първата проплакала, че ако не си вземе дрехите, злата ѝ мащеха ще я умори. Стоян дума не обелил, но му дожаляло и ѝ върнал ризата. Втората му рекла, че имала девет братя, които щели и нея, и него да погубят. Стоян пак нищо не казал, но и на нея върнал ризата. Третата също му се примолила да я освободи – едничка била на майка си. Увещавала го дълго, че самодивите не умеят да се гри­жат за дом и дете, но този път Стоян не откликнал на молбите. Завел девойката у дома си и се оженил за нея.

Минало време, самодивата заченала и родила мъжка рожба. Дошъл ред да кръстят детето, да сложат трапеза и да празнуват. Тогава на Стоян му домиляло. Приискало му се невестата му пак да играе самодивски тан­ци, а той да свири. Самодивата обаче отсякла, че за да танцува, са ѝ нужни самодивските ѝ дрехи. Стоян се замислил, но вярвал, че щом имат дете, невестата му няма да избяга. Дал ѝ самодивските дрехи, тя се пре­менила в тях и бързо-бързо изхвръкнала от къщи. Отишла до моминския кладенец, дето бил дълбоко в зелените гори, изкъпала се в него, станала отново мома и се прибрала при майка си.

Източник: Az cheta,
Из: „Енциклопедия: Български митични създания“, автор: Кристина Димитрова