Жана Баре (27 юли 1740 - 5 август 1807 г.) е член на колониалната експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил на корабите „Ла Будьоз“ и „Етоал“ през 1766–1769 г. Баре е призната за първата жена, обиколила земното кълбо.

Жана Баре се присъединява към експедицията на Бугенвил, преоблечена като мъж, наричайки себе си Жан Баре. Записва се като камериер и помощник на натуралиста на експедицията, Филиберт Комерсон, малко преди корабите на Бугенвил да отплават от Франция. Според сведения на Бугенвил, Баре сама по себе си е била експерт-ботаник.

Родена е на 27 юли 1740 г. в село Ла Комел в бургундския регион на Франция. Малко се знае за детството младостта на Баре. По-късно тя каза на Бугенвил, че е била осиротяла и е загубила богатството си в съдебно дело.

Една от загадките на живота на Баре е как тя е получила основите на образованието си, тъй като подписът й върху по-късни юридически документи дава доказателства, че не е била неграмотна. Един от нейните биографи, Глинис Ридли, предполага, че майка й може да е била хугенот (френските простестанти), които имала по-добра традиция в грамотността. Друг биограф, Джон Дънмор, предполага, че тя е била обучавана от енорийския свещеник. Първият й известен подпис е през 1764 г. и вероятно тя е ограмотена и обучавана от Комърсън, може би да му помогне в работата му.

По някое време между 1760 и 1764 г. Баре започва работа като икономка на Комерсън, който се установява в Тулон сюр Ару. Двамата имат връзка след смъртта на съпругата му и тя дори ражда дете, което предава на сиропиталище, тъй като е незаконно.

Баре и Комерсън се присъединяват към експедицията Бугенвил на пристанище Рошфор в края на декември 1766 г. На „Етоал“ Комерсон получава голяма кабина, която дели със своя асистент - преоблечената като мъж Баре.

Според Бугенвил, слухове, че Баре е жена са кръжали из кораба известно време, но нейният пол не е окончателно разкрит, докато експедицията не достига Таити през април 1768 г. Веднага след като тя и Комерсън отиват на брега да изследват флората и фауната, Баре веднага е заобиколена от таитяни, които крещели, че е жена.


Въпреки скандала, Баре остава с Бугенвил на борда на „Етоал“ и така, с прословутите му експедиции, тя посещава много места, за които е било недопустимо да стъпи французойка по онова време.

През 1785 г. Баре получава пенсия от 200 лева на година от Министерството на морското дело. Документът, с който й се отпуска тази пенсия, изяснява високото уважение, на което тя се радва в този момент:

"Жана Баре, с помощта на маскировка, обиколи земното кълбо на един от корабите, командвани от г-н Дьо Бугенвил. Тя се посвети по-специално на подпомагането на г-н дьо Комерсън, лекар и ботаник, и сподели с него с голяма смелост работата и опасностите на този занаят. Поведението й беше образцово и господин Дьо Бугенвил се отнася към нея с цялата дължима заслуга (...) Негово сиятелство е достатъчно милостиво, за да отпусне на тази изключителна жена пенсия от двеста лива годишно, която да бъде изтеглена от фонда за инвалиди и военнослужещи."

Пенсията от държавата се изплаща от 1 януари 1785 г. до края на живота й - 5 август 1807