"Котешка люлка" е сред най-старите игри, които човечеството познава. В нея могат да участват двама или повече играчи, които си прехвърлят през ръцете завързана в примка връвчица, ок. 1 метър дълга. Не се изисква никакво специално умение, нито способности, опит. Като най-хубавите игри - необходимо е желание и добро другарче.

Тук може да видите основните фигури от "Котешката люлка", бихме казали - като за начинаещи:




А заглавната снимка е илюстрация от Сузуки Харунобу "Две млади жени, седнали на котацу, играят на "Котешка люлка"", нарисувана през ок. 1765 г.


Може би най-известната следа, която "Котешката люлка" носи след себе си, е едноименният роман на Кърт Вонегът, в който може да прочетем:

"И така, известно време баща ни гледа връвчицата, вързана на примка. След това пръстите му започнаха да я опъват и оплитат. После той направи от примката онази фигура, която наричат «котешка люлка». Не знам от кого бе научил да прави тая фигура. От баща си може би. Баща му бил шивач, така че като момче татко сигурно много си е играл с конци и връвчици.

Тази «котешка люлка» е единствената игра, ако изобщо може да се нарече игра, която баща ни някога бе подхващал. Той не се интересуваше от трикове, игри или правила, измислени от други. При бележките, които Анджела си водеше едно време, имаше изрезка от «Таймс». Някакъв журналист попитал баща ни с какви игри обича да запълва свободното си време, а баща ни отговорил: «Защо да си губя времето с измислени игри, когато има толкова много истински?»

Така че самият той трябва да се е изненадал, като е открил, че е изплел от връвчицата «котешка люлка», и това може би му е напомнило детството. И най-неочаквано баща ни излезе от кабинета и направи нещо, което никога дотогава не бе правил. Опита се да поиграе с мен. Не само че никога не си бе играл с мен, но и почти никога не бе ми говорил.

Но в онзи ден той клекна до мен на килима и като оголи зъбите си, размаха пред носа ми оплетената връв. «Я виж! — каза той. — Котешка люлка. Виждаш ли котешката люлка? Виждаш ли къде спинка сладкото котенце? Мяу-мяу!»"

Превод: Аглика Маркова