Рокличката пак съдрана

Месечинко виторога,
светлолика, дяволита,
що ме гледаш толкоз строго?
Да не би да си сърдита?

Рокличката си съдрана
щом погледнах, зле ми стана.
Знам си — бой голям ме чака.
Не аз — крив е котарака.

Затова си легнах рано.
Утре рано пак ще стана —
да я кърпя, ако може
цяла кръпка да й сложа.

Ще отрежа от пердето.
То е толкова голямо,
че закрива ми небето.
Само да не види мама!

Че каквато ми е строга!
Както знае да наказва!…
Месечинко виторога,
моля те, недей й казва!


Беда

Огънче поиска дядо за лулата,
скочих, но се спънах и разлях чорбата.

Скрих се чак в мазето да не ми се карат.
Стъпих там в котлето с прясната извара.

В плевника кракът ми щом яйцата смачка
лудо се разкряка черната ни квачка.

Шаро ме залая гневно и с омраза
и на всички псета да ме лаят каза.

Лавна цяло село. Тюх, беда голяма!
Плюх си на краката и… беж! Да ме няма!

Рекох вън от село нейде да се сгуша.
Ето там в хармана поповата круша.

Откъде изскочи баба попадия,
пипна ме и почна с пръчка да ме бие…

Дето и да ида, мир за мене няма!
Все беда ме гони! Все беда голяма.


Мама

По книжки да чета обичам,
любими думички да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.

Ако далеко тя замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм, като птичка
гугукам сладко — гургуличка.
А няма ли я — все надничам.
И щом я видя — тичам, тичам,
от всичко мама най-обичам!

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева-Митова), българска писателка, авторка на много произведения за деца и юноши, е родена на 03.08.1898 г. в София в семейството на учителя, социалния реформатор и читалищния деец Иван Радев, преместван за идеите си постоянно от село на село, и Екатерина Радева.

Калина Малина учи в Каспичан и Шумен, слад което завършва Втора девическа гимназия в София (1917). Следва един семестър славянска филология в Историко-филологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, но прекъсва поради липса на средства. През 1918 г. работи като учителка в гимназията в Етрополе. Завършва Висшия педагогически институт в София (1921). Учителства в софийски прогимназии от 1921 г. до 1935 г. До 1924 г. пише и сътрудничи на периодиката с различни псевдоними. Първото й оригинално стихотворение за деца „Без подслон”, подписано с псевдонима й - Калина Малина е отпечатано в кн. 3 (1924) на сп. „Светулка”.

Сътрудничи на „Вестник на жената”, на детските издания - сп. „Картинна галерия”, сп. „Звънче”, „Поточе”, „Родно гнездо”, „Росица”, „Светулка”, „Славейче”, „Септемврийче” и др. Редактира детските вестничета „Въздържателче”, „Градинка”, „Пътека” и педагогическата страница във в. „Литературен глас”. Участва в съставянето на христоматии и учебници. Авторка е на около 50 книги за деца - разкази, поетични книги, както и на два романа. През 1929 г. издава първия роман за деца в България - „Златно сърце” (1930, 1947, 1966, 1978, 1988, 2001). Първата й стихосбирка за деца е „Кавалче” (1928).

Книгите й за деца са илюстрирани от едни от най-известните български художници - Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и др. Превежда художествена литература от френски и руски език. Съпруга на литературния критик Димитър Б. Митов (1922). Заслужил деятел на културата (1971). Носителка на наградата на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” (1977). Умира на 04.01.1979 г. в София. На нейно име е учредена литературна награда за детска литература.

Източник на биографията: Литературен свят