Моля се на август да остане,
ако може, да не тръгва още...
Сякаш ми е много, много рано
да изпратя топлите си нощи...
Имам си пътеки непребродени,
сини сънища, недосънувани...
Август да не бърза да си ходи!
Време искам, да се налудувам...
Да запомня на щурците песните,
също да си скътам морски вятър,
после да повярвам колко лесно е
да съм себе си. Да бъда лято...
Да запазвам мигове в сърцето си –
с дъх на август... Да не си отива!
Нека да остане малка вечност.
Точно колкото да съм щастлива...

Тук ще намерите още прекрасни стихове на Мира Дойчинова