„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.”

„Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”

„Славата за стареца е като диамантите за старицата – те я украсяват, но не могат да я направят прекрасна.”

„Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Справедливостта е хлябът за една държава – тя трябва винаги да е гладна за справедливост.”

„Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”

„Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.”

„Високите цели не се достигат с низки средства.”

„Горите предшестват човека, пустините го следват.”

„Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

„Човек не се учи да умира, като убива други.”

„Оригинален писател е не този, на когото никой не подражава, а онзи, на когото никой не би успял да подражава.”

„Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Човешката скръб не е вечна, рано или късно изчезва, защото и на човешкото сърце настъпва краят; това е същината на собствената ни нищожност – не сме способни дори дълго да скърбим.”

„Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено…”

„Гонейки щастието, хората правят огромна грешка: те забравят, че всичко в тях е обречено на смърт, че на всичко един ден му идва краят. Нека собственото ти блаженство е безкрайно, но рано или късно твоето красиво лице все пак ще се превърне в застинала маска…”

„Животът не ми отива, смъртта ще ми стои по-добре.”