Когато някой каза да те срещна,
светът се завъртя, но на обратно.
Любов да бъда – просто неизбежно е.
Родена съм от светла необятност…

Душата ми летя, но колко пъти,
се сриваше с пречупени криле.
Сега и мракът трябва да отстъпи
пред силата на влюбено сърце,

пред две ръце, протегнати насреща,
решили да обърнат този свят.
Когато някой каза да те срещна –
облече ме в най-синия ми цвят,

и кротко ме остави. Да ме има.
Душата си до болка да раздавам.
Просторите са точно светлосини,
защото нежността им побеждава,

защото нищо не е толкова далече,
че просто да го няма вътре в нас.
Една красива непозната вечност
прошепва тихо обичта. На глас.



Тук ще намерите още прекрасни стихове на Мира Дойчинова