Топъл дъжд

Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта
- в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали
- дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас
- измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.





Закъснели срещи

Някой ден,
в някой весел град,
в някой миг
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце...
И се спреш,
сред горещия площад...
Добър ден, две очи,
добър ден ръце, очи...
Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени,
само миг но щорите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати...

Лека нощ,
после пак си сам...
непознат в някои тъжен град,
сред студен площад
и в страни, в тъмнината, късен час...
лека нощ две очи,
лека нощ ръце, очи...

Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.
Само миг и ние ще сме влюбени,
само миг от мигове изгубени,
само миг но щорите са спуснати,
само миг от мигове изпуснати...





Любовта е море

Любовта е мечта,
Любовта е море,
Необятно и много голямо,
То когото залеe и прегърне,
Той не може назад да се върне,
Той не може да спре.
Любовта е море,
Любовта е море,
Любовта, любовта е мечта.





Петър Караангов е роден на 11 ноември 1931 г. в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански, като коректор в издателство „Български писател“, като редактор на сп. „Пламък“, главен редактор на издателство „Бългaрски писател“ и в Студията за игрални филми „Бояна“. Караангов е бил директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).

Той е автор на повече от 10 стихосбирки – „Сезоните на нашата улица“, „Годишни кръгове“, „Зимни недели“, „Внезапно лято“, „Приближаващи снегове“, „Както музиката вечер" и др., а лириката му е преведена на повече от 20 езика. Караангов бе носител на множество награди и отличия, сред които орден "Стара планина", Националната Вазова награда, Националната литературна награда "Изворът на белоногата" (Харманли), Годишната награда на СБП за поезия.
Източник на биографията: monitor.bg

На заглавната снимка / Лиана Антонова, изпълянваща песента "Любовта е море" във филма "Старинната монета"