Тази година най-сетне си отива. Не съм вярвала в точкатата на 31 декември. Та това е едно утро разлика! Но тази година равносметките са ожесточени, а желанието да сложим точка и да започнем не само ново изречение, но и нов ред е неудържимо.
Годината на отчаянието, годината на болката, смъртта, но и на прекрасните концерти от терасите, прегръдките в болниците и изумяващите ни опити за близост въпреки всичко. На надеждата. Годината на уроците. Ама уроци не като размахан предупредително пръст, а уроци като звучни шамари. Годината, която дори Оксфорд не успя да побере в една дума. Отвъд всичко възможно за представяне се оказа тази година.

2020 г. е преломна за света ни, преобърна ни, извади всичко на показ, в крайности и човечеството отново успя да се изуми на себе си.
Всъщност всеки успя да се изуми на себе си, на неподозираните си сили, на изобретателността си, на способността да се справя, да дарява, да помага. Дори на креативната сила на скуката.
Представата ни за щастие се смали до точица и осъзнахме, че винаги е могло да сме щастливи. Преди да познаваме 2020 сме имали толкова много и толкова не сме го осъзнавали. Щастие, измерено в мигове, толкова концентрирано и кристално просто.
Открихме още, по трудния начин, че всичко е в нас. Дори изборът как да гледаме на случващото се, с кои хора да се обграждаме, в какво да вярваме, за да запазим разсъдъка и в сърцето да не пресъхне любовта.

"Живот и здраве..."
Никога това изтъркано пожелание, с което пренасяхме в бъдещето плановете си, не е носело толкова сила. Като молитва, като заклинание, като отчаяна молба.

Нищо оригнално и засукано няма да ви пожелаем, приятели на Hera.bg. Просто бъдете, вие и обичните ви хора, здрави!