снимка: Сред гостите ще бъде и Робърт Таранго, глухонямата незряща звезда на "Дълбоко усещане" ("Feeling Through") - крайният вляво.

Наградите "Оскар" не винаги са били най-дружелюбното място за хора с недъзи, предаде Асошиейтед прес. "Винаги съм възприемал тази сцена с нейните стълби като символ, че не се очаква хора със затруднена подвижност да бъдат номинирани или да спечелят награда, като своеобразно негативно мълчаливо изявление", казва Джим Лебрехт, сърежисьор на номинирания за "Оскар" документален филм "Сrip Camp", цитиран от БТА.

Тази 2021 година обаче показва признаци на промяна. Лебрехт, който страда от спина бифида и използва инвалидна количка, ще присъства на церемонията за отличията на американската киноакадемия на 25 април. Сред гостите ще бъде и Робърт Таранго, глухонямата незряща звезда на "Дълбоко усещане" ("Feeling Through") - номинирания за награда "Оскар" за най-добър късометражен игрален филм с българско участие.

Подиумът на победителите ще бъде достъпен и за двамата. Лебрехт не крие надеждата си, че тази промяна ще бъде за постоянно, както в буквален, така и в преносен смисъл.

Зад двете продукции, както и зад номинирания за шест "Оскар"-а филм "Без звуци в живота", в това число и във водещата категория, стоят хора, които се надяват, че настъпилият за тях момент на тазгодишните награди ще се превърне в катализатор за Холивуд да спре да използва хората с недъзи като източници на вдъхновение, обекти на съжаление или извратени злодеи.

"Мисля, че целта е да бъде намален страхът. Идеята е да се види, че хората, които са незрящи, глухонеми или имат някакъв вид увреждане, са просто част от света и могат да бъдат и част от филмите", казва Таранго чрез преводач.

Под натиск киноакадемията настоява за по-голямо включване на расата и пола през последните години. В тази дискусия обаче твърде често хората с увреждания могат да бъдат забравени.

"Време е хората да осъзнаят, че разнообразието трябва да включва общността на инвалидите, глухонемите и глухите", заяви Марли Матлин, изпълнителен продуцент на "Дълбоко усещане". Матлин е единственият глух актьор или актриса, печелил "Оскар" с ролята си в "Деца, забравени от бога". "Надявам се, че това не е само моментен привкус, а тенденция, която ще продължи и след тази година", допълва тя.

По традиция в номинираните за "Оскар" филми персонажи с недъзи се появяват само когато актьори, търсещи достойна за отличие роля, играят такива на екрана.

Това кара някои хора с увреждания да се чувстват така, сякаш "са откраднали техните истории", казва Лебрехт, звуков дизайнер, чиято приятелка, режисьорката на документални филми Никол Нюнъм, го моли да участва в създаването на "Crip Camp" заедно с нея. След като той й предлага да заснеме документален филм за летния му лагер и важността му в зараждането на движение за правата на инвалидите, Нюнъм пожелава да представи нещата от гледната точка на човек с увреждане.

"Ако просто осъзнаем, че тези истории не са само за преодоляване на несгоди или трагедия, тогава мисля, че бихме могли да видим някакво начало на златна ера, в която хората с увреждания най-сетне показват своя истински живот, своя опит в реалния живот", допълва Джим Лебрехт.

Инвалидите отдавна са сред най-слабо представените групи във филмите и телевизията. Миналата година годишният доклад на специалисти от колежа "Аненбърг" за комуникация и журналистика към университета на Южна Калифорния установи, че само 2,3 процента от всички персонажи с реплики в 100-те най-печеливши филма за 2019 г. са изобразени с увреждане, и още по-малко са изиграните от актьори с недъзи.

Когато Марли Матлин спечели своя "Оскар" през 1987 г., ситуацията е възприета като "голям пробив". Поток от роли и номинации за актьори с увреждания обаче така и не последва.

"Тогава си помислих, добре, ще разрушим бариерите, но впоследствие фокусът се измести в друга посока", казва Матлин.

Според нея липсата на социални медии по това време затруднява оказването на натиск и набирането на инерция за кауза, както хаштагът с "твърде белите" "Оскар"-и направи за чернокожите актьори.

Номинираният за шест награди на киноакадемията филм "Без звуци в живота" е възхваляван за автентичното си изследване на света на глухите и за използването на актьори без слух в поддържащи роли. Драмата обаче получи и някои критики от страна на общността на глухите, тъй като изпълнителят на главната роля Риз Ахмед е чуващ актьор, който трябва да изиграе барабанист, принуден да приема загубата на слуха си.

Актьорът Пол Раджи - син на глухи родители, който е номиниран за поддържащата си роля във филма, казва, че разбира критика, но отбелязва също, че по-голямата част от хората с увреден слух са приели "Без звуци в живота" с "отворени обятия".

Раджи вярва, че диалогът, който е породил филмът, ще допринесе за задвижването на нещата в посока Холивуд да предостави поле за изява на повече хора с увреждания, чиито пътешествия ще се разгръщат на екрана.