Ендометриозата е хронично естрогенозависимо заболяване и се характеризира с разрастването на ендометриална тъкан на ектопични места. То е третото по честота гинекологично заболяване и засяга доста жени. Тази болест е зависима от хормоналната активност на женския организъм и най-често боледуват жени в репродуктивна възраст - 30-40 г. Ендометриозата е една от честите причини за стерилитет.

Теории за поява и причини на ендометриозата
Първата теория за поява на заболяването е свързана с ретроградната менструация, в резултат на което ендометриална тъкан може да попадне в яйчниците, маточните тръби, коремната кухина и да се имплантира.
Друга теория е разпространението на ендометриални клетки по лимфен и кръвен път до отдалечени органи. Това пък обяснява развитието на ендометриоза в мозък, бял дроб и други. Ембрионалната теория включва в себе си вероятността от остатъчни клетки да се развие ендометриум на ектопични (нетипични) места. Може и причина да бъде резултат от имунни нарушения.

Основен симптом е тазовата болка, изразена в една или друга степен. Най-често тя се явява преди месечния цикъл или по време на него, като дисменорея. Възможно е болката да обхване кръста, корема и да ирадиира към слабините и дори краката. При едни тя е постоянна и няма връзка с менструацията. Други възможни оплаквания са болезненост при изхождане или полов акт, симптоми от страна на пикочния тракт- често уриниране, болка при микция. Този интензитет на болката няма връзка с изразеността на патологичните изменения.

Видове ендометриоза и развитие на болестта
Ендометриалната тъкан на ектопични места е същата по структура и функция, каквато е тази на маточната лигавица. Това означава, че макар на нетипично място, тази тъкан реагира на биологичните хормонални ритми и се влияе от месечните проблеми в женския организъм.

Ендометриалните огнища преминават през четири фази - полиферация, секреторна активност, десквамация и възстановяване.
Отделя се количество кръв, което води след себе си възпалителни процеси, адьезии и фибро-склеротични усложнения. Възможно е образуването на кисти, които се наричат "шоколадови" в яйчниците.

Ендометриозата бива генитална и екстрагенитална.

Генитална - дели се на вътрешна (обхваща матката и маточните тръби) и външна (обхваща яйчниците и тазовия перитонеум).
Ангажирането на яйчниците води до формирането на все повече и повече шоколадови кисти, смущаващи функцията му. Те водят да сраствания и други усложнения.

Екстрагенитална - тя ангажира мозък, бъбреци, бял дроб, черва, сърце, пикочен мехур и други.

Симптоми и поставяне на диагноза
Гинеколог поставя диагнозата на базата на характерна клинична картина, ехографски данни и гинекологичен преглед. Най-важния преглед за поставянето на диагноза е огледът на коремната кухина чрез лапароскопия. Тя позволява вземането и на биопсия, както и своевременно премахване на ендометриалните импланти при възможност.

Най-честите оплаквания включват болки с локализация в зависимост от засегнатия орган. Болката е следствие от възпалителните и адхезивните процеси. Стерилитетът най-вероятни е първата причина да посети гинеколог. Нарушенията в менструалния цикъл също са типични за еднометриозата.

Лечение
Лечението бива медикаментозно-чрез хормонални препарати, с които се подтиска процеса и хирургичен, който се определя от специалисти, в зависимост от оплакванията на жената, възрастта и други.

Какво трябва да знаем за ендометриозата
Бременността не лекува ендометриозата, а само води до временно облекчаване на симптомите и то не винаги, но не и до окончателното излекуване.
Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на тази във вътрешността на матката се среща извън нея и най-често в областта на таза.

Хистеректомията не е лек за ендометриозата.
Отлагането на бременността не води до развиване на болестта, тоест нямате еднометриоза, защото не сте родили докато сте били на 20 години.
Безплодието не е задължителен симптом при това заболяване. Около 30-40% от жените с ендометриоза не могат да заченат, но много други с тази диагноза забременяват по естествен начин или чрез асистирани репродуктивни методи.
Ендометриозата не е свързана само с безплодие и болезнена менструация. Други нейни симптоми включват болка по време, на и след полов акт, болезнена овулация, хронична тазова болка и умора, необичайно менструално кървене.
Ендометриозата не се лекува. Това е рядко заболяване и се среща при 10% от жените в репродуктивна възраст.
Ендометриозата засяга имунитета, но не е автоимунно заболяване.