Проектът Червена рокля, замислен от британската художничка Кърсти Маклеуд, предоставя артистична платформа за жените по света, много от които са маргинализирани и живеят в бедност, да разказват личните си истории чрез бродерия.

Oт 2009 до 2022 г., парчета от Червената рокля са пътували по света, като непрекъснато e бродиранo върху тях. Изработена от 73 парчета бургундски копринен дупион, дрехата е била обработена от 259 жени и 5 мъже от 29 страни, като всички 136 поръчани занаятчии са платени за работата си. Останалата част от шевицата е добавена от 128 желаещи участници /публика на различни групи/изложби/събития.

Първоначално проектът се стреми да генерира диалог на идентичността чрез бродерия, сливане на различни култури, без граници. През 12-те години обаче, чрез индивидуалните истории на участващите жени, роклята се превърна в платформа за себеизразяване, възможност за жените да имат глас, за да разкажат своите лични истории. Някои от жените сега възстановяват живота си с помощта на бродиране, като използват уменията си или са обучени в бродиране, за да изкарват достоен и постоянен живот.

12-годишното творческо пътешествие на Червената рокля около света вече е завършено, като роклята е сглобена в окончателната си конфигурация. Покрити с милиони шевове, 6,2 кг.

“ Копринената червена рокля е толкова тежка от индивидуалните истории и колективни гласове, които чакат да бъдат чути, колкото от нишките и мънистата, които я украсяват.”

Червената рокля е била изложена в различни галерии и музеи по целия свят, включително галерия Maeght в Париж, Art Dubai, Museo Des Arte Popular в Мексико Сити, Националната библиотека на Косово, събитие в Кралската академия в Лондон и Premio Valcellina Textiles награда в Маниаго, Италия, където печели първа награда през 2015 г.

Продължавайки напред, както и разработвайки силна онлайн платформа, Червената рокля ще пътува до много различни галерии, музеи и пространства за събития по целия свят - с непрекъсната цел да бъде достъпна за всички. Кърсти се надява да донесе дрехата, за да посети страните на занаятчиите, които са помогнали за създаването й, и да изложи Червената рокля заедно със собствените си произведения на избраното от тях място.

За Кърсти Маклеуд
Кърсти е работила като художник по текстил в продължение на 16 години и върху Червената рокля през последните 12. Това, което започва като скица върху гърба на салфетка през 2009 г., се превръща в глобален съвместен проект, включващ стотици хора от цял ​​свят .

Израствайки в различни далечни страни, годините на Кърсти били наситени с контрастираща култура, цвят, език и опит. Опитвайки се да осмисли пътуването си, като същевременно започва да формира своето собствено чувство за идентичност, тя се потопява в рисуването и шиенето.

Текстилът винаги е присъствал в израстването; Всички жени от семейството на Кърсти били опитни шивачи, плетачи и майстори, така че беше само въпрос на време тя самата да вземе игла и конец. На 9 години, докато живееше в Лагос, Нигерия, тя е научена да бродира от сърдечна индийска дама и нещо се отключва. По-късно Кърсти придобива бакалавърска степен по текстилен дизайн, последвана от магистърска степен по визуален език и изпълнение, преди да започне кариерата си като изящна художничка, живееща в Лондон. Творбите формират разнообразно портфолио, включващо бродерия, фотография, филм, живопис, рисунка и инсталация.

Началото на Червената рокля
Началото на Червената рокля започва през 2009 г. като разследване на идентичността, с желание да се свърже с жени от околността без граници и граници. С течение на годините се разгръща и потенциалът на дрехата да се превърне в средство за изразяване и платформа за чуване на гласове. Червената рокля успя да получи достъп до различни общности по целия свят, позволявайки връзка и разговор между хора, които може никога да не се срещнат лично.

В това време, когато светът се възстановява след пандемията, посланието за дрехите изглежда още по-важно. Това, което можем да постигнем, работейки заедно в общността и сътрудничество, е много по-въздействащо, отколкото да се опитваме да работим сами. Като премахваме многото граници и граници и се обединяваме в служба, със състрадание и смирение можем да се издигаме и подкрепяме един друг и да се надяваме да изградим по-добър свят за следващото поколение.