НАМЕРИХ ТЕ

Намерих те – във тъмното светулка,
в небето нощно – падаща звезда.
Звукът във тишината – на цигулка,
проблясващ лъч сред гъстата гора.

Намерих те – морето те донесе,
послание в бутилка си за мен.
Онази тъжна, но красива песен
и щом те чух осмисли моя ден.

Намерих те – ключът си от вратата,
на онзи чудотворен светъл храм.
Със тебе аз изгубих самотата,
а сто години бях прекарал сам.

Данаил Таков

“ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВИЛНА ПОСОКА СЕ ДИКТУВА ОТ ДУШАТА”

Данаил Илчев Таков е роден на 12 март 1974г. в София, но е израснал и живее в гр. Сливница. Там завършва местната гимназия СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Понастоящем е доцент по паразитология и хелминтология в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. Автор на редица публикации в специализирани биологични национални и международни научни списания. Творческото вдъхновение е пулсирало в душата му от ранна детска възраст, както казва самият той. Но едва в средата на 2016г. то придобива завършен вид в стиховете му – една ярка и докосваща поетична вселена. Негови творби са включени в сборниците за поезия на учени – „Стъпки 9“ и „Стъпки 10“. Автор на пет стихосбирки – „Разярена стихия“ (2017), „Околоземно мечтание“ (2017), „Театърът „Природа“ представя…“, (2019), Молитва за лято (2020), „Три цвята любов“ (2021) и една сборна, издадена през тази година – „ИЗБРАНО 2022“, където е събрал букет от любими свои стихове, публикувани досега. Отделно от това има 3 илюстровани детски поетични книжки. Стиховете му пленяват със своята искреност, самобитност и чувствена хармония.


Три цвята любов

Тази илюстрована стихосбирка държи будно чувството на гордост и преклонение пред нашите сърцати личности и герои (Левски, Ботев, Вазов и др.) – за да помним героизма в битките. За всички родолюбци, почитащи героите на които дължим свободата си, за всички в които гори пламъкът на българщината.


ОТИВАМ НА РЕКАТА, НЕ ДА ПЛАЧА

Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.

Отивам на реката, не да плача,
а дъх да си поема на брега,
на който с теб оставахме до здрача,
заклели се пред бурната река.

Отивам на реката, не да плача,
сред сенки на дървета – в самота,
ще седна и ще слушам пак да грачат
в прощален хор и птици, и цветя.

Отивам на реката, не да плача,
отивам за да вляза и така,
отпуснал се, водата да ме влачи...
Ще те настигна ли във вечността?

СТИХИЯ СИ

Бризът ли морски те довя
или си плод на лятна буря?
Когато първо те видях,
към тебе всичко в мен се втурна.

Разтърси ме от А до Я
и целият ме разтрепери.
Не мога вече аз да спра,
разкри пред мен вълшебни двери.

Да имам твоята любов
и да остана с тебе още -
дори минута съм готов,
аз вече сън да нямам нощем.

Оставам всичко да решиш,
отвлече ми без жал душата.
Щом всички карти ти държиш,
докрай ще плащам аз цената.


АВГУСТ

От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.

А колко много искам да останеш,
тъй дълго, като цели пет лета.
И сладките си тайни да разкажеш,
сред дъхави полета със цветя.

Жадувам те, защото си спокоен,
усмихнато щастлив, небрежно бос.
Със тебе всеки ден е празник троен,
на който съм поканен – знатен гост.

ДОЧУТО СЪС СЪРЦЕТО

Откъснах съхнещ стрък от есента
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!

Аз искам всеки стрък да издържи,
последните ми есенни награди.
Очаквам дъжд след миг да завали –
за този стрък заслужена пощада.

Замрях от смут, дори без капка дъх,
със съхнещото снопче във ръцете.
Виновен бях, но знам че аз съм пръв –
дочуващият есен със сърцето!

ОСТАВАМЕ

Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.

Покрило се безкрайното небе
с искрящи диаманти, оттогава
като с блестящи айсберги в море,
Небето скъпоценно засиява.

Една звезда отива си сама,
в милиони диаманти се взривява.
Съдбата нас превръща във звезда,
след всеки нещо хубаво остава