Хората винаги искат да намерят най-правилния път и в това донякъде се крие трагедията ни, защото той никога няма да бъде един.

В търсене на Единственото, пропускаме Единството.

Близки са думите, но не и значението, а най-вече намерението за случване на душата ни, пристъпвайки.

А това е от съществена важност. Не самият път, а тези, които сме, докато вървим.

Както всички знаем:

“Където и да идеш...отиваш със себе си. ”

И това и ще виждаш по Пътя.