ADHD (синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност) засяга милиони хора по света – приблизително 5% от младите хора и около 2% от възрастните. Дълго време научните изследвания се фокусираха основно върху трудностите, свързани със състоянието – проблеми с концентрацията, емоционалната регулация, ученето, работата и социалните отношения.

През последните години обаче с развитието на движението за невроразнообразие се появява нов поглед към ADHD – не само като набор от дефицити, а и като различен начин на функциониране на мозъка, който може да бъде свързан с определени силни страни. Някои хора с ADHD описват своята енергия, креативност, любопитство и склонност към нови преживявания като качества, които им помагат в живота.

Именно тази промяна в разбирането стои в основата на нови изследвания, които търсят по-балансиран отговор на въпроса: може ли ADHD да бъде не само предизвикателство, но и източник на уникални способности?


Нов подход в психологията променя начина, по който се разглежда синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) – не само като съвкупност от трудности, а и като набор от характеристики, които някои хора възприемат като свои силни страни.

Ново многоизвадково изследване разработва специална Скала за положително отношение към ADHD, която измерва доколко хората с това състояние виждат в него и положителни аспекти. Проучването включва възрастни от 24 държави и изследва връзката между различните симптоми на ADHD и начина, по който хората възприемат себе си.

Резултатите показват интересна разлика между отделните характеристики на състоянието.

Хиперактивността – източник на енергия и творчество

По-високите нива на хиперактивност и импулсивност са свързани с по-положително отношение към ADHD. Много хора описват своята енергия като източник на:

• креативност;
• любопитство;
• спонтанност;
• чувство за хумор;
• готовност за нови преживявания.

Според учените физическото движение и нуждата от активност могат да играят роля в регулирането на вниманието при някои хора. Това означава, че черта, която традиционно се възприема като проблем, понякога може да бъде използвана като адаптивен механизъм.

Невниманието остава по-трудно за приемане

За разлика от хиперактивността, симптомите на невнимание – като трудности с концентрацията, организирането и завършването на задачи – по-често се свързват с по-негативно самоусещане.

Изследователите отбелязват, че тези затруднения често са „невидими“ за околните и могат да водят до чувство на неудовлетвореност, тъй като човек постоянно се сблъсква с бариери в ежедневието.



Позитивният поглед не е просто „токсичен оптимизъм“

Учените проверяват дали положителното отношение към ADHD не е просто резултат от по-щастлив характер. Те сравняват резултатите с общото удовлетворение от живота и установяват, че връзката между хиперактивността и позитивното възприемане на състоянието остава самостоятелна.

Това подсказва, че някои хора действително изграждат положителна идентичност около своите особености, а не просто се чувстват по-добре като цяло.

Нов поглед към ADHD

Изследването подкрепя идеята, че ADHD не е еднакво преживяване за всички. Докато за някои хора то носи сериозни трудности, други откриват в него качества, които им помагат в професионалния и личния живот.

Съвременната психология все повече се отдалечава от гледната точка, че ADHD е само „дефицит“, и търси по-балансиран подход – такъв, който признава както предизвикателствата, така и възможните силни страни на различните типове мозъчна работа.