Има вещи, които от години не използваме, но въпреки това не можем да изхвърлим. Стара дреха, която отдавна не ни става. Кутия с картички и писма. Играчка от детството. Чашата, останала от баба. Десетки дребни предмети, които заемат място, но сякаш са прекалено важни, за да се разделим с тях.

Причината невинаги е практична. Понякога зад нежеланието да изхвърлим една вещ стоят спомен, чувство за вина, страх или просто усещането, че губим част от себе си.

Според психологически изследвания има няколко причини, поради които сме склонни да надценяваме нещата, които вече притежаваме, пише psychologytoday. Самото често виждане или използване на даден предмет може да ни накара да го харесваме повече. Друг фактор е т.нар. неприязън към загубата – склонни сме да усещаме раздялата с нещо като загуба, дори когато иначе никога не бихме го купили.

Има значение и стремежът да запазим статуквото. Промяната на това, което вече имаме, може да се усеща като загуба, дори когато от нея бихме имали реална полза.

Но обяснението не е само в начина, по който работи мозъкът. Решението какво да запазим и какво да изхвърлим е и емоционално. Погледнете една вещ, която сте решили да разчистите, и се опитайте да я сложите в чувала за боклук или в кутията за даряване. Тогава може да се появи неочаквана реакция.

Вина: „Дадох много пари за това. Трябваше да го използвам повече.“

Тъга: „Ако го изхвърля, няма ли да загубя и спомена, който е свързан с него?“

Страх: „Ами ако някой ден ми потрябва?“

Щастие: „Тази вещ ми напомня за хубав период от живота ми.“

Любов: „Това писмо, снимка или подарък ми напомня, че съм била обичана.“

Именно затова разчистването на дома понякога се оказва много повече от физическа работа. То може да се превърне в емоционален процес.



Четири начина да бъдем по-милостиви към себе си, когато се разделяме с вещи

1. Приемете, че е нормално да надценяваме това, което притежаваме.

Мозъкът ни почти автоматично придава по-голяма стойност на собствените ни вещи. Това се случва дори когато вече нямаме нужда от тях. Самото осъзнаване на този механизъм може да ни помогне да погледнем по-трезво на предмета.


2. Дайте време на привързаността да отслабне.

Не е необходимо всяко решение да бъде взето веднага. Ако дадена вещ предизвиква силна емоция, приберете я в кутия и я оставете за няколко месеца. Когато отново я видите, може да се окаже, че раздялата вече не изглежда толкова трудна.


3. Приемете, че някои неща наистина си струва да бъдат запазени.

Разчистването не означава да изхвърлим всичко ненужно. Има предмети, които имат значение за нас – не защото са скъпи или практични, а защото са част от личната ни история. Въпросът е да можем да различим това от обикновеното трупане.


4. Отделете емоцията от предмета.

Една стара снимка може да съхранява спомен, но споменът не се намира единствено в снимката. Любовта към човек не е заключена в неговото писмо. Щастливият период от живота ни не изчезва заедно с вещите, които ни го напомнят.


Може би точно това е най-трудната част от разчистването – да приемем, че можем да запазим чувството, без непременно да запазваме предмета. Понякога се страхуваме, че ако изхвърлим вещта, ще изгубим и емоцията, която сме свързали с нея. Но вещите не притежават тази власт. Ние сме тези, които им придаваме значение.
И когато си го припомним, изборът какво да остане в дома ни става малко по-лесен. Някои неща можем да пуснем. Други остават. Не защото са полезни, а защото са част от нашата история.