Ежедневната консумация на печени несолени фъстъци с люспите може да повлияе благоприятно на начина, по който мозъкът реагира на инсулин в области, свързани с паметта. Това показва ново проучване на изследователи от Медицинския център на университета в Маастрихт, Нидерландия, публикувано през септември в научното списание Food & Function.

В изследването участвали 31 здрави доброволци на възраст между 60 и 75 години, които в продължение на 16 седмици консумирали по 60 грама печени несолени фъстъци дневно. След осемседмична почивка участниците преминали през още един 16-седмичен период без фъстъци.

В края на двата периода учените изследвали реакцията на мозъка към инсулин чрез назален спрей и последващо магнитно-резонансно сканиране.

Резултатите показали промени в реакцията на определени мозъчни области към хормона. Сред тях са части от хипокампуса, който има ключова роля за формирането и съхраняването на спомени, както и лингвалната извивка, свързана с обработката на зрителна информация и вербалната памет.

След периода на консумация на фъстъци кръвотокът в тези области се увеличавал по-слабо в отговор на инсулина. Според изследователите това може да е признак за по-ефективна инсулинова реакция на мозъчните клетки.

Инсулинът има значение не само за регулирането на кръвната захар, но и за функционирането на мозъка. Той участва в процеси, свързани с паметта и други когнитивни функции. С напредването на възрастта чувствителността на мозъка към хормона може да намалее, което се свързва с възрастовия когнитивен спад.

„Нашето проучване установи, че ежедневната консумация на фъстъци благоприятно повлиява инсулиновата реакция в свързаните с паметта мозъчни региони при по-възрастни хора“, коментира старшият автор на изследването Питър Йорис.

Учените обаче не установили промени в кръвната захар на гладно, нивата на инсулин, холестерола, чернодробните мазнини или показателите за възпаление. Проучването не доказва и че консумацията на фъстъци води до подобряване на паметта или предотвратява когнитивния спад.

Изследователите допускат, че ефектът се дължи на съчетанието от различни хранителни вещества във фъстъците, а не на една конкретна съставка. Те съдържат ненаситени мазнини, фибри, витамини, минерали, растителни протеини и биоактивни вещества. Сред тях е и аминокиселината L-аргинин, която участва в производството на азотен оксид – съединение, имащо отношение към кръвообращението и мозъчните функции.

Авторите обръщат внимание, че изследването е проведено с малък брой здрави доброволци и резултатите не могат автоматично да се отнесат към всички възрастови групи или хора с хронични заболявания. То е финансирано от фондация „Институт по фъстъците“, като според авторите организацията не е участвала в провеждането и представянето на изследването.

Въпреки обещаващите резултати учените подчертават, че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи дали редовната консумация на фъстъци действително може да има измерим ефект върху паметта и когнитивните способности.