Защо си вдигаме скандали

Росица Тодорова
В началото на любовната си връзка всички сме приготвял различни вкусотии, устройвали сме романтични вечери на свещи с любимия човек. А след известно време яростно крещим в лицето на същия този човек. Защо?

Скандалът е най-мощният трамплин, който може да те изстреля в орбитата на известните, но е и жестокият хищник, който „изяжда” добрите отношения със семейства, роднини и приятели. Причините – много и различни. В рецептата за скандал има викове, критика и обиди колкото поеме и обилно напояване с негативни емоции. А когато отхапем от това „кулинарно творение”, сме способни с години да не разговаряме с най-близките си приятели. По-голяма част от споровете се случват не с непознати, а напротив – с най-близките ни хора. Парадоксално е, че това са точно тези, които най-малко бихме искали да обидим. Поводът е последната причина – капката, която прелива чашата и скандалът се случва. Зад очевидните поводи всъщност се крият сериозните причини за скандалите. Ако знаем защо точно си вдигаме скандал, може да го предотвратим в зародиш.

Причини за скандалите:
Битови (семейни и домашни). Той е забравил да си измие чиниите, да прибере хляба в кутията или да си сложи мръсното си бельо в коша за пране – ситуации, характерни за много семейства. Битовите скандали се случват често, когато единият държи особено на реда и чистотата, а за другия това не е важно. Обвиненията „Ти вече не ме обичаш” също са в основата на сериозните семейни скандали. „Сигурна съм, че ми изневеряваш” е другият силен коз. Той, от своя страна, се изнервя от тези обвинения и скандалът е налице.

Спор.Започва се лека препирня, с изразено несъгласие по дадена тема. Разпратата се задълбочава, децибелите се увеличават. В добрия случай може да се постигне единомислие и решение на проблема. По-често обаче вместо конструктивни предложения, се намесват оскърбления и обвинения. Накрая се оказва,че сме забравили основната тема на спора.

Характер и темперамент.Някои хора са доста емоционални и вземат решения бързо и отривисто. Други обмислят промяната с дни – плахи са и решават проблемите бавно. Тази различие в характерите често е причина за скандал.

Отстояване на лични ценности. Един защитава християнските добродетели, друг отрича всякаква божествена намеса. Когато две ценностни системи не се припокриват, това е причина не само за спор, но и за война.

Скука. Мислите, че това не може да е причина? Съвсем не е така. Еднообразният живот води до еднообразни емоции. В такава ситуация човек е склонен да използва и най-дребната възможност, за да си създаде нови усещания.

Неразбиране и нетолерантност. Ако битовите причини предполагат спор само с член от семейството, то поради неразбиране можеш да се скараш с всеки. Неразбирателства има в различни сфери по различни въпроси. Най-сложно е обаче, когато отсрещната страна не полага дори минимално старание, за да разбере другия. При т. нар. Синдром на лидерите всеки се стреми да ръководи и да налага своите правила. Тогава скандалът е близо, консенсусът - далеч. В природата животните водят ожесточени боеве за лидерство в прайдовете. Човекът, като един от най-агресивните хищници, не остава по-назад, но вместо рога и остри нокти - използва думи.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=706