Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните ви приятели, да разглеждате снимки на познати и напълно непознати хора, да обявите на всеослушание (всечетене) какво правите или ви вълнува в момента и заради това не се отдалечавате за дълго от компютъра или предвидливо сте инсталирали на телефона си мобилна версия. По всичко личи, че профилът ви в социалната мрежа е вашето второ „аз”.

Това е повод да се замислим какво са социалните сайтове за нас – дневник или паралелен живот? Действително ли правят животът ни по-интересен и изобщо нужни ли са, и по-важното – на кого?

Нашият образ в мрежата
Попълвайки профила си в социалния сайт, ние създаваме определен образ, който повече или по-малко се разминава с нашата реална личност и в това няма нищо лошо. Освободени от ограниченията на действителността, там можем да сме такива, каквито искаме да бъдем. Слагаме най-закачливите си (дори скандални) снимки, създаваме интригуващи статуси, споделяме мнението си по всевъзможни въпроси.

Но този PR понякога може да ни изиграе лоша шега, например при кандидатстване за работа. Все повече работодатели проучват бъдещите си служители в Интернет, тъй като нито CV-то, нито дори личната среща дават реална представа за „странностите” на кандидата. И ако в профила ви се мъдрят твърде предизвикателни снимки или свидетелства за алкохолни изстъпления, това може да стане причина, да бъдете зачеркнати от списъка.

Но дори да не сте в графата кандидат, а вече доказал се служител, началството може да хвърля по едно око на второто ви „аз”. Така шефа може да узнае за ваши бъдещи професионални планове, неподходящи подробности от личния ви живот, да прочете коментари, в които злословите към него или към колегите си или най-малкото да види, че прекарвате целия си работен ден в мрежата.

Личната информация в социалните мрежи
Повечето социални сайтове имат настройки за защита на профила и така можем да направим информацията в него достъпна единствено за приятели. Но често сред приятелите ни се промъкват хора, които дори не познаваме, не рядко за да слухтят или за да ни увещават да купим това или онова. Трябва да внимаваме както кого присъединяваме, така и какво публикуваме в страницата си, за да не превърнем играчката в плачка. Кратката история на социалните сайтове вече изобилства с разкази за сгащени в изневяра, изтичане на корпоративна информация и провалени сделки.

Забавление или зависимост
Пристрастеността към социалните мрежи е вид интернет-зависимост, но много по-конкретна, а нейният наркотик е любопитството. Те са лесен и удобен начин да „надничаме” в живота на другите хора. Разглеждайки първо профилите на своите приятели, а след това на приятелите на техните приятели, можем да прекараме часове и дори цели дни. Това е едно своеобразно реалити шоу, нескончаем сериал, изпълнен с перипетии, трагедии и хумор. Но и в това няма нищо лошо, стига реалният ни живот да бъде по-пълноценен и пъстър от виртуалния.