Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама да се премести и отмести от огнището. Тази история е чудесен пример за това кога женските капризи минават невидимата граница на приемливото. Капризът е променливо желание и заради тази си същност изключително много наподобява триглава ламя. Именно променливостта на това желание го прави толкова подхлъзващо и лъжовно. Ако едната глава на ламята се чувства добре, то другата недоволства от хладнината на сянка, а третата се е изпекла на слънцето. Но дори да ги завъртиш, само след миг те пак ще са недоволни, ще си вземат чантичките и ще си тръгнат... в три различни посоки, разбира се – от каприз.

Женските капризи могат да нарушат хармоничната комуникация в двойката. Вие искате (сега и веднага, и най-важното не заради спешна нужда, а просто така) заедно да отидете у приятелката си, за да видите новите й пердета. Той пък тъкмо се е настанил да гледа мача. И ако в началото е прочитал желанията ви още докато са били искрица в очите ви, след време изобщо няма да отклони поглед от телевизора. Защо е така?

С времето (седмици, месеци) желанието му да ви впечатлява намалява. Усилията, които полага за това, също. С натрупване на сигурност, че ви има, желанието му да задоволява всеки ваш каприз се изпарява. И дори да продължава да ви изненадва с мили жестове, ежедневието и рутината малко по-малко стопяват креативността му. От другата страна на медала обаче са капризите, които се превръщат от сладко и омайно вино в силен концентрат. И колкото по-често проявявате подобни своеволия, толкова повече той се пита това ли е момичето, в което се влюбих.

И за двата случая има едно лекарство. Нарича се – „Обективна преценка”. Приема се всеки път, когато желанията започнат да бликат на талази от съзнанието ви, а устните ви конвулсивно се оформят за произнасяне на „И”, като „Искам....”. Не би ви отнело много време да спрете и да помислите наложително ли е да искате това изобщо и сега. Преценете кое от няколкото действия е с приоритет, кое може да бъде отложено във времето и кое не търпи подобни редакции. Преценете и последствията. Дали със задоволения каприз няма да обидите или нараните някого. Тропането с крак го умеем, това е безспорно. А умеем ли да бъдем обективни и търпеливи?

Женските капризи могат да бъдат част от очарованието на жените. Никой мъж не би имал нищо против малко кокетничене. Слабостите на жените (често преекспонирани) дори карат представителите на силния пол да се чувстват наистина силни и полезни. Но разликата между лекарството и отровата е много малка. И мине ли се границата милото отзивчиво момче лесно се превръща в нехайник, глух както за истинските нужди, така и за малките глезотии.

Съвсем основателно и далеч от каприза е да си поискате цветя за празника, почивка на морето, по-удобен матрак и качествен колбас, вместо кренвирши. „Ще ми сипеш ли водичка?” точно когато той си ляга на дивана, „Дано му е голям, дано, дано! Е, ама не чак толкова!” и пресни марули посред зима обаче попадат в графата истински капризи.

На мен лично все ми се струва, дали заради фалшив феминизъм, дали заради истински такъв, дали заради сложната икономическа обстановка, или друго, но жените все по-рядко чакат някой да ги примъкне до огнището. За сметка на това, все по-често сами си вдигат стола и отиват до топличкото, като помежду другото измитат пода, мятат пържолите във фурната, пускат една пералня, оформят фирмената презентация и проверяват домашните на децата. Ей, така, помежду другото