Нараняване и смърт – независимо от ужаса, който предизвикава, разкъсването на тялото ни, най-често има оптимистично послание. То означава, че трябва да променим нещо в себе си, символично да погребен старото, за да се „родим” за новото. Човек, който на сън вижда себе си в гроба е готов за кардинална промяна в живота.

Полет, падане от високо – летенето означава освобождение от ограниченията, но тъй като не е присъщо за нас хората, винаги съществува опасността да се разбием. Този сюжет обикновено се присънва на тези, които искат да започнат нов етап в живота. Ако полетът завърши с падане от високо, то посланието се разширява. Показва, че при този човек все още страхът от неизвестното е по-силен от желанието за промяна.

Падане на зъбите – здравите зъби символизират агресия, както физическа (повечето животни хапят и показват зъбите си за предупреждение), така и словестна („озъбвам се” на някого). Затова, когато те се клатят и падат на сън, това е израз на чувството ни за безсилие. Този сюжет подсказва на човек да защитава позицията си „ с нокти и зъби”.

За да можем оправилно да изтълкуваме посланието на кошмарите, трябва първо да се освободим от чувството за ужас. Затова не бива да го анализираме посред нощ, малко след като сме се събудили с крясък, а да го запишем и да се опитаме отново да заспим. Едва на утрото - вече спокойни и отпочинали, е добре да се върнем към сюжета и решенията, които се опитва да ни подскаже.

Детските кошмари
Децата сънуват страшни сънища от най-ранно детство. Те са свързани с негативните майчини емоции, докато са били в утробата и с момента на раждането. По късно към тези преживявания се прибавя и чувството на страх, че могат да бъдат изоставени или да загубят любовта на родителите си.

Как е най-добре да постъпим, ако детето ни се събуди от страшен сън? Обезателно трябва да го вземем на ръце – телесния контакт мигновено възстановява връзката му с нас и то се успокоява. Ако детето е по-голямо и държи да ни разкаже кошмара си, нека го изслушаме. Така то ще се освободи от плашещите образи и ще заспи отново. Безсмислено е обаче да го успокояваме с думите, че нищо лошо не се е случило – за него това не е така. По-добре е да му покажем, че разбираме страховете му, но сме до него, за да го защитим.

Най-неправилният подход е да се скараме на детето, че се е изплашило, особено, ако е момченце. Да смятаме, че момчето винаги трябва да е смело и от нищо да не се бои, е непосилно за малкото същество. То винаги ще се опитва да изпълни очакванията ни, а когато това не му се отдаде, тежко ще преживява провала си. Кошмарът, колкото и да е парадоксално, разтоварва психиката на детето. То е като клапан, които изпуска насъбралите се страх и тревога. В този момент трябва да покажем разбиране и поддръжка – само така ще върнем чувството за сигурност в малкото същество.