Любопитството уби котката

Hera.bg

Росица Тодорова
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може да бъде опасно. Котките наистина са едни от най-любопитните животни на планетата. Всяка новост за тях е предизвикателство. Предметът, поставен най-далече и най-високо от тях, веднага се превръща и в най-желан. В опитите си да стигнат до него, котките често изпадат в много комични ситуации. Любопитството обаче може да ги отведе на места или да ги постави в ситуации, които са опасни за живота им. И може би като застраховка за това силно любопитството те имат девет живота.

Любопитството, разбира се, е характерна черта и за хората, особено за нежния пол. „Женско любопитство” също се е превърнало в пословичен израз, който се изказва като оправдание в различни ситуации. Но преди някой да възкликне – да, жените си пъхат носа навсякъде, или те се месят в неща, които изобщо не са тяхна работа, да си припомним полезните страни на любопитството. Защото това поведение всъщност е съвсем естествено. То не е изначално отрицателно, но може да бъде много ползотворно. То е особен поглед към живота, и по-точно към всяка негова подробност, колкото и маловажна да изглежда тя. Женските сетива са чувствителни и за задоволяването им жената има нужда от обилен поток информация. Когато тя не идва естествено към тях, се търсят различни пътища и начини да бъде доставена.

Едно от най-големите предимства на любопитството е, че увеличава невронните връзки в мозъка. Те създават нови логични отношения, а с колкото повече отношения и предпоставки сме запознати, с толкова повече възможности за отговор разполагаме в определени ситуации. Така се увеличава и вероятност да реагираме правилно при възникване на непозната жизнена ситуация.

Любопитството активира ума и въображението. Кара ни да задаваме множество въпроси, да се интересуваме от теми, на които традиционно не бихме обърнали внимание. Децата са любопитни, защото имат и искат да научат много неща за света около тях. Съзнанието им е табула раза, върху която тепърва трябва да се пише. Чрез любопитството те създават най-добрите предпоставки да бъдат написани правилните неща, тези, от които детското съзнание се интересува най-много. Често се впускаме в действие само заради любопитството. Искаме да изпитаме нови усещания, непознати чувства, да се срещнем с нови хора.

Любопитството ни провокира. То е като двигател, който инициира действията ни. Заради него може силно да се развълнуваме. Любопитството към летенето е провокирало измислянето на самолети, балони, дори и на скоковете с бънджи. Заради любопитството осъществяваме и мечтите си. В противен случай те могат да останат и само редове от тайния ни дневник. Любопитството ни подтиква към неизследвани територии и като резултат биват открити много нови неща. От всичко това следва, че любопитството прави живота ни забавен.

Негативното отношение към това качество идва от нездравата му проява. Бърнард Шоу казва, че хората се интересуват най-много от това, което изобщо не ги касае. Именно подобни проявления оцветяват в негативни краски тази иначе приятна емоция. Навлизането в чуждо лично пространство, нарушаването на принципи и нанасянето на вреди, породени от любопитство, са само малка част от възможните лоши изходи. Историята и митологията изобилстват от примери, в които то води до неприятни последствия – отварянето на кутията на Пандора, разтапянето на восъка в крилата на Икар, приемането на троянския кон и т.н.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=859