За печеният пипер вече писах, тайната на истинската домашна лютеница според мен е точно в неговото количество - той трябва да е по-голямата част в пропорцията на рецептата.

Разновидности на лютениците има всякакви. С добавка на патладжан, моркови, ябълка, тиква, тиквички, чесън, лук, бамя, зелен пипер, сирене, картофи, круши, зелени домати и други. Всички тези варианти обаче за мен са разни апетитки и разновидности на лютеницата.

Не, че са лоши (ама никак – даже съм правила няколко пъти с патладжан и моркови!), но ако да избера между лютеница от пипер и домати, и лютеница с други добавки, първата ще е. От всички варианти за лютеница, най-не харесвам такава, която е с варен, а не с печен зеленчук.

Семейната рецепта за домашна лютеница на семейство Георгиеви

/Мамо, татко, записах ни в историята! :) :) /
Ако имах възможност да я приготвя на огън щеше да е прекрасно. Но кълна се, дори и в кухненски условия, става чудесна.


За лютеница, е най-добре да се използват домати тип ромчета - така се наричат дребните, леко продълговати домати, който не случайно се използват най-често при консервиране на цели домати. Тяхното месо е по месесто и съдържат по-малко вода.
Ако имате възможност за направа на лютеницата, както са я правили нашите родители и баби, спазвайте указанията за приготвяне по тази рецепта (запазвайки пропорциите и зеленчука от тази), като не забравяте да добавите кимиона. :)
Сол, захар на вкус. За да я опитате дали ви харесва, извадете си малко в чинийка за да изстине, ако я опитате гореща няма да установите правилно вкусовите й качества.


Как я правя у дома /в градски условия, не предразполагащи към варене пред блока :) /:

Изпичам пипера, нарязвам го на малки парченца и съвсем леко, няколко пъти, с пасатора го минавам– все пак да си остане едра.
Доматите настъргвам (пробвала съм и да ги заменя и с 2 кг доматено пюре – никак не е лошо) и ги извирам – бъркайки.
В дълбока и широка тенджера загрявам мазнината и добавям изврените домати (тук пръска). Добавям кимион, черен пипер, захар и сол. Пускам телевизора, слагам си кухненска ръкавица и почвам да бъркам, бързо и безспирно. Всяко невнимание води до едно сериозно „Пльььок” – не трябва да го допускаме.
След това пълня в бурканчета, затварям и стерилизирам за 10 минути.

Снимките са от миналогодишната лютеница, когато реших да добавя и малко магданоз (безсмислено е, но поне не се отрази кой знае колко на „вкусът от моето детство”)