Човешката алхимия е една от най-сложните и едновременно с това най-любопитни материи за опознаване. Още от годините, в които сме прекарвали най-много време в пясъчника, сме имали своите предпочитания към определени другарчета за игра, а на други дори не сме давали да докосват кофичката и лопатката ни. Дали са били сродни души тези предпочитани другарчета на тази възраст е трудно да се каже. Но у тях все пак сме откривали някаква черта, която сме харесвали, и заради която сме градили пясъчния замък заедно. Определянето и приемането на някого като наша сродна душа изисква повече осъзнаване, макар и появата му да се случва абсолютно случайно.

Кой може да е нашата сродна душа? Докато градим пясъчния замък с детето си, пием следобедно кафе със съседката навън или просто вдигаме телефона заради погрешно избиране, някой човек, без значение от пола и годините, внезапно нахлува в живота ни и тотално ни обсебва. Той може да не е симпатичен, да ни е трудно да водим разговор с него, а всъщност цялото ни същество да ни подсказва, че се познаваме отдавна и сме много близки. Нужно е само да открием точната допирателна. Тази често плашеща близост е особено характерна за пламъците близнаци, върху чиято същност по-подробно се фокусират някои философски течения. Всъщност всеки човек може да се окаже наша сродна душа. По-важното от кой е какво да правим с този човек. Сродната душа обикновено действа като личен генератор на енергия. Около него се чувстваме добре, приемаме го като нещо повече от обикновен човек за кафе и разходки. Със сродната душа сме в особен жизнен синхрон. Именно тези съвпадения водят до лесно разбирателство, което бързо се превръща в стабилна основа за изграждане на силна връзка.

Защо ни е необходима сродната душа? През целия си живот човек търси своята сродна душа, половинката на своя андрогин. Въпреки това необходимостта не е основното качествата, с което тя може да бъде описана. Може би защото в повечето случи търсенето е неосъзнато, непринудено, някак рефлексно. Никой не се оглежда целенасочено в мола, пицарията или книжарницата за своята сродна душа. Факт е обаче, че откриването й безспорно е съпроводено с усещане за завършеност. Въпросите намират отговорите си, вдъхновението–реалното приложение, сълзите – ръката, подаваща носните кърпички и т.н.

Най-често допусканата грешка, свързана със сродната душа, е тя непременно да се асоциира с романтични чувства. Безспорно това би бил идеалният вариант – любимият човек да е и наша сродна душа. Но романтичното послание не рядко е фалшиво, измислено от самите нас. Замаяни от хубавите моменти, смесваме синхрона в отношенията с любовната тръпка. А сродната душа може да бъде просто най-добрият ни приятел или дори личност, с която сме се срещали само виртуално.

Понятието „сродна душа” се използва най-често в единствено число. Това обаче не означава, че тя е една-единствена. Човешкият живот е прекалено многолик, препълнен от емоции и събитията, за да предопределя наличието само на една максимално близка личност-душа. Многообразието и всестранните човешки интереси и изкушения са по-скоро предпоставки за среща с различни и безброй индивиди. А в широкото поле от интереси и изкушения на човека отсреща, винаги ще се намерят сектори, които да се препокрият с нашите.