А сега преглътни това, което ядеш, допий си кафето и ако си от тези, които се изчервяват, стане ли дума за секс и заразни болести, остави срама си зад вратата и я хлопни под носа му. Защото ще си говорим безсрамно за... срамните болести.

Наричани са срамни, заради местата, на които се настаняват паразитите – т. нар. срамни части, и начина, по който се разпространяват – предимно чрез сексуален контакт. А намесена ли е интимност, гласът, който разказва, винаги леко се понижава, докато премине в шушукане, а бузите поруменяват от... свян. Откритото говорене за сексуалните взаимоотношения е проблем за доста хора. Разбира се, изобщо не става дума за бурно афиширане с личната сексуалността. Това, което става под чаршафите, си остава за двамата под чаршафите. Но е крайно време повече хора да осъзнаят, че в секса няма нищо мръсно и срамно. Чрез него сме дошли на този свят, но понякога той може да е причина и да го напуснем.

При срамните болести, както и при дрехите и обувките, има класически и модерни варианти. Класическите случаи, съществуващи още от 15 век, са – сифилис и трипер, а сравнително новите разновидности включват хламидии, кандидоза, трихомоназа, генитален херпес, генитални брадавици, СПИН и др. Болестите си имат и модно наименование, наричат ги френга, защото се смятат, че французите са техните най-големи разпространители.

Срамни въшки – макар самите гадинки изобщо да не се срамуват от инвазивните си действия, приносителите им често се срамуват да споделят за проблема си дори с лекар. Макар да са микроскопични насекоми, те са изключително устойчиви - издържат на натиск до 1,5 кг и могат да оцелеят до 4 денонощия в пясък. Плаши ги единствено гладът. Останали без храна, след 24 часа те загиват. Характерни признаци за тяхното наличие са сърбеж, петна, пъпки по кожата и черни петънца по бельото. Топлата вода и сапунът може да са много добри приятели на човека, но в случая няма да помогнат. Лечението включва избръсване, препарати за външна употреба и такива за вътрешна, които правят кръвта отровна за въшките.

Генитален херпес – появява се под формата на малки петънца върху половите органи, неизменно придружени със сърбеж и парене, които се превръщат в мехурчета, пълни с течност. С времето се оформя раничка, която изсъхва и се скрива. При допир, разчесване или разтриване с ръце херпесът може да се пренесе към други части на тялото. Не се препоръчва самолечение.

Сифилис е пренесен от моряците на Колумб през 1493 г. Заедно със сандъците със злато и скъпоценни камъни те транспортирали от новооткритите земи и тази болест, наречена със симпатична доза черен хумор „подарък от Новия Свят“ и „отмъщението на аборигените”. Ранните симптоми включват постоянна сънливост и увеличение на лимфните възли под мишниците и около гениталиите. По-късно се появява раничка върху срамните устни или пениса и пенливо течение. За установяването на инфекцията се прави кръвен тест. Лекува се с антибиотици.

Трипер (гонорея) - засяга лигавицата на уретрата при мъжете, а при жените – лигавицата на маточната шийка. Проявява се като жълто или зеленикаво гнойно течение. В началото може и да няма видими симптоми, но ако не се лекува навреме, може да доведе до сериозни последствия. В миналото народните лечебни рецепти са включвали семки от пъпеш, черупки от яйца, счукани на прах и смесени с дървено масло. Днес лечебната терапия включва курс с антибиотици.