32-годишната Таня смята тялото си и своя живот за ужасни. Нейният съпруг се опитва да я убеди, че формите й са много привлекателни и женствени...но напразно. Тя не само не му вярва, но дори най-малкият намек по темата е непоносим за нея. Нейна приятелка пък ненавижда своите устни. „Толкова са тънки, че ми придават злобен вид” казва тя. „Когато видя например Анджелина Джоли в някое списание, ми се иска да раздера страницата – защо съдбата е така несправедлива”.

Убеждението, че природата се е подиграла с тях е дълбоко вкоренено в съзнанието на тези две жени и всякакви аргументи, доказващи обратното, са безполезни. Щателното изучаване на собственото тяло с цел да бъде открит някакъв дефект е разпространена форма на женски мазохизъм. Гърбав нос, малки гърди, луничава кожа... Безкраен е списъкът на това, което може да не харесваме в себе си - дотолкова, че да съсипе целия ни живот. Но къде всъщност е проблемът – дали в предателката част на тялото или в начина, по които ние я възприемаме?

Над 90% от жените в една или друга степен са недоволни от своето тяло и тази статистика едва ли удивлява някого. В най-тежките случаи става дума за дисморфозия – фиксирането върху някакъв, най-често въображаем, недостатък, което по-простичко може да бъде наречено страх от собствената грозота. Каква е причината за тази „епидемия”? Съвременният култ към успеха и преклонението към перфектният външен вид неминуемо оказват влияние на начина, по който се възприемаме. Затова изживяваме болезнено всяко „отклонение” в тялото си от общоприетия идеал. Струва ни се, че именно по негова вина животът ни е опропастен.

На „ти” с тялото си
Възприемането на нашето собствено тяло като нещо, което само „изглежда” ни отчуждава от него и настройва негативно. То ни служи вярно и ние трябва да сме му благодарни за това всеки ден. Едно любовно приключение, удоволствието от спорт, труден преход в планината или екстремно изживяване ще ни помогнат да го усетим истинско и незаменимо. Колкото повече позитивни емоции получаваме благодарение на тялото си, толкова по-любимо ще го усещаме.

Красотата не означава съвършенство
Ако мислено „разбием” една привлекателна жена по детайли, най-вероятно ще се окаже, че цялата тази красота е съставена от не дотам съвършени части - например прекалено дълъг нос, тясно лице или буйни вежди. Но именно тези „недостатъци” от гледна точка на общоприетия идеал придават индивидуалност на цялата композиция и правят това лице красиво. Затова да се взираме в детайлите на собственото си тяло, да търсим дефекти и да ги изживяваме болезнено – всичко това е нелепо.

Съвършенство на всяка цена
Все повече жени възприемат пластичната хирургия като лекарство срещу недоволството към собственото си тяло. Но често след корекцията на „проблемната част” пациентката насочва негативната си енергия към друг детайл – и така пластичните операции започват да следват една след друга. Ясно е, че проблемът не се изчерпва с гърбавият нос или малките гърди, а става въпрос за вътрешна неувереност и отчуждение към себе си. Затова преди да се обърнете към пластичен хирург, първо се консултирайте с психотерапевт. Това може да се окаже неочаквания начин за помирение със собственото ви тяло и всяка една негова част.